Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Едно — каза Трен и пристъпи напред с левия си крак.

Найджъл завъртя меча си над главата и замахна към врата на Трен. Крадецът направи нова крачка напред и едновременно с това отрази удара.

— Две.

Кракът на Трен удари ботуша на противника. В същия миг ударен с лакът в лицето, наемникът полетя към земята. Късият меч се вряза в мишницата на бронята и потъна в гърдите.

— Три.

— Още не съм умрял — изхриптя Найджъл.

Фелхорн се изсмя.

— Отношение, достойно за почит. — Той изрита меча от ръката на Найджъл. — Искаш ли да работиш за мен, или предпочиташ да умреш като останалите си хора?

Макар да плюеше кръв, наемникът се засмя.

— Стига си се размотавал и ме убивай. Няма да стана предател.

Трен сви рамене с неподправено безразличие, изтегли меча си и се подготви да го забие в гърлото на поваления.

Мадлин не можа да види екзекуцията — попречи й ослепителна експлозия, изпълнила с болка очните й ябълки. Тя веднага се извърна. Около нея избухнаха викове на паника. Сред тях тя долови напевен глас. Когато болезнената пелена се оттече от погледа й, Трен беше изчезнал.

Оцелелите слугини около нея хлипаха, също като ужасеното момиче в прегръдките й. Към тях пристъпи мъж с плешива глава и големи месести уши. Той бе стиснал устни.

— Добре ли сте?

— Да — отвърна Мадлин с треперещ глас. Сега тя можа да види, че наоколо има още неколцина мъже, облечени като заговорилия: бели роби със златни вериги над тях. — Да, добре сме.

Чул достатъчно, мъжът ги остави и се приближи към Найджъл.

— Не мърдай — каза му плешивият и притисна ръце към гърдите му. Наемникът се задави.

— Мадлин?

— За благородницата ли питаш? — поинтересува се непознатият.

Найджъл кимна слабо.

— Тук съм — отвърна Мадлин. — Нищо ми няма.

— Вижда се, че е храбра. Сега мълчи. Нищо не бива да прекъсва молитвата ми.

Непознатият затвори очи и започна да шепне неразбираеми думи. Обгърна го бяла светлина. Гръдта на Найджъл престана да кърви. Когато наемникът се закашля отново, звукът бе нормален. След това той се унесе.

— Кой си ти? — попита Мадлин.

— Името ми е Калан. Аз съм върховен жрец на Ашур. — Той й подаде ръка. — От този момент вие и слугите ви се намирате под моя защита.

Етрик бе участвал в множество бунтове, но до този момент не бе присъствал на метеж, зародил се тъй спонтанно и тъй безпричинно. Той крачеше насред улицата, почти опиващ се от обгръщащия го хаос. Карак, бидейки бог на реда, би трябвало да гледа с укор на този му възторг, но въпреки това Етрик запазваше наслаждението си. Имаше нещо, по-лошо и от хаос — лъжливият ред, налаган от неверни крале и поклонниците на Ашур. Подобаващо бе хаосът да изпепели лъжата, както огънят изпепелява рухващ дом. От пепелта Етрик и останалите като него щяха да градят наново.

Край западната порта той се натъкна на мърляв просяк, приклекнал край улицата. Просякът бе сляп, поставил глинена паничка пред себе си. Някакъв тлъст търговец в червено-пурпурни одежди подметна няколко монети вътре.

В следващия миг тъмният паладин се бе озовал до него и сграбчваше ръката му. Същевременно бе забол меча в паничката.

— Пусни ме — кресна търговецът и се опита да се отскубне. Етрик не отслаби хватката си. Мечът му бе потънал в средата на една от монетите.

— Що за милостиня е това? — попита Етрик. Тъмен пламък обгърна острието.

— Помагам на бедните — каза тлъстият и се огледа отчаяно. Но никой нямаше намерение да помага на него. Черната броня с бял лъвски череп върху нагръдника бе достатъчно показателна. Подобно на жреците на Карак, на паладините също се забраняваше да влизат във Велдарен. Пак по тяхно подобие, тъмните воини не спазваха забраната. И никой не смееше да ги издаде, защото с това си действие щеше да рискува смърт.

— Искаш да си купиш пропуск до вечността? — попита Етрик. Монетата бавно се стопи. Медта се стичаше по острието. — Щом една медна монета ще спаси душата ти, представи си каква отплата би получил, ако хвърлеше злато в нозете на някой свят човек.

— Ти си зъл — каза търговецът. Етрик остана впечатлен от храбростта му.

— Зъл? — Той откъсна парче от копринената му туника и го издигна високо. — Тези дрехи, които слепецът дори не може да види, биха могли да го издържат няколко месеца. А ти му подхвърляш нищожно подаяние. Това не е благочестие, а нещо отвратително.

Воинът се извърна и хвърли парчето в паничката. Търговецът стоеше с треперещи ръце и непрекъснато местеше поглед между боеца и земята.