Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Къде я държат? Кажи ми и си свободна.

Елиора забави поклащането си и спря.

— На кого служат тъмните паладини: Карак или жреците му?

— Двете са едно и също. Жреците са живото слово на Карак.

Безликата направи крачка назад.

— В такъв случай няма да ти я доведа. Карак ни е дал не само вяра, но и разум, с който да я използваме. Ние не сме робини на Пеларак. Вече не. Ще изпълним волята на своя бог. На бога, който е и твой. Или може би не виждаш измамите на Пеларак?

— Ако не ми я доведеш, ще намериш смъртта си.

Елиора наклони глава. Изглеждаше, че е вперила поглед в сърцето му.

— Ти ще ме убиеш така или иначе. Пеларак е взел решение. Така да бъде.

С едно и също плавно движение Етрик изтегли меча си и замахна. Острието му бе окъпано в тъмен пламък. Безликата се наведе назад, извивайки гръбнак почти до земята. Мечът разкъса въздуха над нея. В следващия миг тя се изправи и атакува с кинжалите си. Единият се вклини в нагръдника, а вторият потъна в плътта под брадичката.

Преди тя да е успяла да довърши удара си, Етрик я блъсна с длан в гърдите. Карак бе подкрепил удара му — безликата полетя назад. Но още при падането се превъртя, обгърна ръце около себе си и изчезна.

От западната стена залезът простираше дълга сянка. Именно от тази сянка изскочи Елиора. Краката й се врязаха в кръста на Етрик. Той извика от болка и залитна напред, замахвайки насляпо. Пламъкът на оръжието му обгори някои от платнените ивици, но не можа да засегне плът. Острието на кинжал разсече тила му.

Воинът успя да избегне следващия удар, насочен между ключицата и тила му. Кинжалът, който щеше да отнеме живота му, ако бе уцелил, отскочи от бронята. Сблъсъкът на магията, вложена в металите, породи искри. Кинжалът започна да губи остротата си. Когато Елиора се извъртя и замахна напред, Етрик се изви, така че оръжието срещна дебелия нагръдник.

Кинжалът се пръсна на парчета, потънали в ръката й. Кръв започна да кваси превръзките.

— Ако се предадеш, ще бъда милостив — каза воинът и премина в атака. Елиора отскачаше и се извърташе като танцьорка. Всеки замах долиташе достатъчно близо до нея, за да обгори дрехата й, но не и самата снага. Удар, който трябваше да е пронизал сърцето й, срещна единствено дим.

Този път Етрик бе подготвен и се извърна. Острието проследи движението му, за да се озове насочено към сенките на стената. Елиора действително се намираше там, подемаща ритник, но мечът за втори път премина единствено през дим. Воинът се задави, когато стелещите се из въздуха сенки го обгърнаха. Димът имаше отвратителен вкус.

Сред дима той долови смях. Сред смеха се долавяше гняв.

Нещо остро потъна в ребрата му над колана. Топла кръв започна да се стича по бедрото му. Болката се извъртя, за да се усили двойно. Етрик замахна насляпо, без да засегне нищо.

— Няма да допусна това — кресна той и заби меча си в земята, стиснал дръжката с две ръце. Влятата в удара сила прогони дима. Чист въздух изпълни дробовете му. Елиора изникна пред него, замахваща към окото му.

Неговите реакции бяха по-бързи. Лявата му ръка пусна меча и с накитника отрази удара на кинжала. Десницата също бе престанала да стиска дръжката на оръжието, вместо това бе обвита около гърлото й. Преди тя да е успяла отново да се превърне в дим, паладинът изкрещя името на своя бог и вложи цялата си сила.

Тялото на Елиора се вцепени. Заради прилива насочена към нея сила платът около лицето й изчезна, разкрил скривена от болка красота. Пепел започна да се сипе от ноздрите и устата. Неумолимият захват отдели краката й от земята.

— Хаосът трябва да спре! — изкрещя Етрик и стовари лицето й в земята. Безликата започна да се гърчи. Бореше се да поеме дъх през обгореното си гърло. А воинът отново стисна меча си.

— Карак ще те изостави — дрезгаво промълви тя.

— Не виждаш ли? — Етрик й показа тъмния пламък, обвил острието. — Моята вяра е истинска, неговото присъствие в мен е по-силно. Ти си изоставената, грешнице.

С един рязък замах той я обезглави. Нажежеността на острието мигновено обгори плътта. Нямаше никаква кръв.

— Остават две — каза воинът и остави тялото й да гние. — Вземи душата й, Карак. Накажи я по своя преценка.

Елиора му бе казала достатъчно. От Пеларак вече бе научил всичко, свързано с Алиса Гемкрофт, престъпническите гилдии и Тео Кул. Бирникът Тео Кул. В началото Етрик бе сметнал, че Алиса е скрита някъде при безликите. Сега излизаше, че Кул я държи при себе си. Това означаваше слуги, наемници… Пеларак не бе споменал, че бирникът е в града, което можеше да значи само едно — той се криеше някъде извън стените. Подобен лагер не можеше да остане скрит от човек като Етрик.