Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Макар косата й да не бе подредена в обичайната прическа, а роклята й да не бе подходяща и за някоя провинила се слугиня, Мадлин се постара да съсредоточи аристократичното си презрение.

— Какво вършат старците в храмовете си, не ме касае. — Тя се изправи и скръсти ръце. — Поздравявам те за новата ти длъжност. Но е време да вървя. Искам да отида в дома си, където бих могла да почина на спокойствие.

— Свалянето на Калвин и моето избиране са единствената причина вие да сте още жива, Мадлин — каза Калан. Той бе започнал да говори по-тихо. Макар думите му да бяха груби, в тона му отсъстваше острота. По-скоро бяха прозвучали като насочени към неразбиращо дете. — Бяхме решили да сложим край на метежите. Поехме сред града, за да възстановим реда, и се натъкнахме на вас и хората ви. Нима предпочитате компанията на Трен пред моята?

— Затворът си е затвор — отвърна Мадлин, макар и не с предишната увереност. Възрастният мъж бе спасил живота й, а тя се опитваше да го обижда. Наистина ли беше толкова неблагодарна?

— Аз не съм ви затворил — настоя Калан. — Просто не ви позволявам да пристъпите към пропаст. Вече изпратих вестоносец до съпруга ви, за да го уведомя за местоположението ви. Какво предпочитате: да изчакате да пристигнат хората му или да поемете сама по улиците на Велдарен?

— Аз също имам свои хора…

— Останали са ви само трима наемници. И няколко слугини. Проявете разумност.

Върховният жрец докосна лицето й с ръка. По някаква неясна за самата нея причина, Мадлин не блъсна десницата му.

— От този ден ще сложим край на проливаната кръв — каза Калан. — Ще износим сандалите си, докато обикаляме улиците. Ще залеем със светлина всеки тъмен ъгъл. Ще запеем радостни химни, за да заглушим противните крясъци на омраза. Сега очите ни са отворени, лейди Кинън. Спете спокойно и знайте, че тук нищо не ви заплашва. Помислете над онова, което казах, и когато се върнете при съпруга си, разкажете му за чутото. Нима искам толкова много от вас?

— Отдавна слушам нашепвания, че крадците са подкупили свещениците на Ашур — отвърна тя. — Трябваше да ни помогнете срещу гилдиите, а вместо това вие прекарахте години в бездействие. Сега ти ми казваш да се чувствам в безопасност под този покрив? Няма да спя, старче. Все още нося кинжала си. Без да откъсвам очи от вратата, ще чакам съпруга си.

Калан се усмихна тъжно.

— Каква разпаленост. Жалко, че е породена не от обич, а от недоверие и отчаяние.

Той се обърна и излезе. Както бе казала, Мадлин затвори вратата, седна на леглото си и се загледа в нея.

Тя действително щеше да разкаже всичко на съпруга си, но не за да изпълни молбата на свещеника. Всяка заплаха, без значение колко прикрита, трябваше да бъде предадена.

Дните бяха изненадващо приятни, но свечеряването караше Алиса да потръпва. Залезът се бе превърнал в най-омразното й събитие — заради нещата, които бе започнал да предвещава. През деня тя прекарваше времето си с очарователен Йорен и наемниците му. Тя се смееше, докато те се дуелираха с мечове и с грубовати закачки или се редуваха да възхваляват уменията си сред чаршафите и сред бойното поле. От обедите с Тео Кул също не можеше да се оплаче — макар и много по-безвкусни от пиршествата, които би получила в бащиния дом, те пак бяха обилни.

Но всяка нощ й се налагаше да изтърпява Йорен в леглото си и да стиска зъби, докато той бавно и методично сумти отгоре й. Младият Кул се считаше за най-добрия любовник в цял Дезрел — впечатление, което тя бе принудена да поддържа с преструвки. Особено силно отвращение изпитваше, когато усетеше ръцете му около шията си. Някога този му жест й бе изглеждал много вълнуващ. Сега бе започнала да вижда в него предсказание за съдбата, която я очаква, когато богатството на рода Гемкрофт попаднеше в лапите му.

— Наред ли е всичко? — попита Йорен, като се придвижи по-близо до нея.

— Мисля си за дома — отвърна тя. Надяваше се, че този отговор е достатъчно невинен, за да сложи край на разпита.

Двамата седяха край огромен огън, хванати за ръце. Особено противна лъжа. Със свободната си ръка тя незабелязано помилва кинжала, скрит в полата й. На няколко пъти почти го бе използвала. Веднъж дори бе посегнала да извади оръжието от захвърлената си дреха — когато по време на един от оргазмите си Йорен бе започнал да стиска гърлото й с нечовешка сила. Той я бе пуснал точно преди замаха й.

Един от наемниците хвърли голяма цепеница в огъня и сепна Алиса с вика си: