Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Възползвал се от изникналата възможност, един от наемниците на Тео замахна към гърба на Етрик. Паладинът чу раздвижването и се обърна, побеснял. Той отрази удара, сетне насочи меча си надолу, напред и нагоре. Наемникът рухна на земята. Вътрешностите му започнаха да се сипят като изнизващи се змии.

Двоен ритник срещна гърба на боеца. Остатъкът от наметалото се обви около главата му. Ударът тласна тялото му напред, но главата му не можеше да помръдне. Вратът му започна да се огъва сред прилив на болка.

Тъй като знаеше, че в следващия миг кинжалите ще полетят към него, Етрик се отпусна и замахна над рамото си. Плащът се отдръпна.

Коленичилият паладин се извъртя, облегнат на една ръка, докато си поемаше дъх. Битката с Елиора го бе изтощила, а Нава по нищо не отстъпваше на сестра си.

— Срамота — поде той, надявайки се да спечели малко време. — С това умение би могла да свършиш големи дела за Карак.

Нава започна да се поклаща. Окъсаното й наметало стигаше едва до кръста.

— Но Карак ни иска мъртви — отговори безликата. — Кому трябва да се молим сега?

Етрик се изправи и стисна меча си. Тъмният огън припламна по-високо. Трудността на битката не бе засегнала вярата му. Той щеше да убие неверницата. Не се съмняваше в това.

— Попитай Карак, когато го видиш — каза паладинът, пристъпи към огъня и протегна свободната си ръка. Пламъците не го изгориха. Цветът им започна да лилавее, пушекът им стана безцветен. — Можеш ли да понесеш пламъците на бездната? — попита той и се отдръпна от огнището. Лявата му ръка остана обгърната с лилав пламък.

Нава се хвърли в атака, осланяйки се на бързината си. Етрик отрази първите й два удара и отблъсна трети. Когато тя се завъртя около него, за да се приближи, воинът разтвори пламтящата си ръка. Бликналият огън напомняше пастта на дракон. Пламъците се вкопчиха в наметалото на безликата.

Без да губи време, тя отскочи и сряза закопчалките на плаща си. Но Етрик не я последва, както бе очаквала. Вместо това паладинът допря меча си до огъня и замахна. Огромен пламенлив език се стрелна напред, за да се вреже в гърдите й. Част от пламъците обхванаха околните коли. Някои от наемниците пламнаха живи и ужасяващо бързо започнаха да изгарят.

Нава се хвърли на земята и започна да се търкаля. Това не спираше пламъците. Етрик се затича подире й. Когато тя се претърколи под една кола, воинът я блъсна с пламтящия си юмрук. Един замах с меча довърши рушенето. Укритието вече не съществуваше.

Нава лежеше на земята, стиснала обгорената си гръд. Ивиците плат се бяха стопили, а под тях личеше почерняло месо.

— Огънят… не би трябвало да ме докосне — промълви тя.

— Карак те изостави заради отстъпничеството ти — каза Етрик, стиснал меча си с две ръце. Върхът на оръжието бе допрян до сърцето й.

Нава се засмя, макар това да пораждаше видима болка.

— Алиса я няма, глупако. Зуса я отведе. Никога вече няма да я видиш.

Етрик вряза меча си и го завъртя. А след като го изтегли, заплю трупа.

Той прибра оръжието в ножницата на гърба си и се върна край огъня. Слугите бяха награбили лопати и отчаяно се опитваха да погасят пламъците. Останалите наемници се бяха струпали около Тео и Йорен. Мъжете Кул бяха извадили оръжия.

— Къде е тя? — попита Етрик. — Къде е Алиса Гемкрофт?

— Безликата я отведе — отвърна Йорен. — Сега какво, паладине? Ще я последваш ли?

Воинът погледна към тях, сетне премести поглед към диплещите се хълмове. Явно последната безлика бе отвела Алиса по време на битката. Самата предателка нямаше как да проследи, но с младата Гемкрофт бе друго. Ако побързаше, можеше да успее да последва дирята.

— Ще намеря девойката — каза воинът. — Ако я искате отново, обърнете се към Пеларак.

— Трябва ни жива — рече Тео. — Ти възнамеряваш ли да я нараниш?

Етрик се изсмя на глупостта им.

— Ние искаме да я защитим, идиоти. Тя е нашата гаранция срещу Мейнард Гемкрофт. Ние с вас имаме общ враг, а вместо това вие треперите от страх и немощно се заканвате насреща ми. Молете се никога повече да не ви срещна.

Той напусна лагера по заобиколен път, за да улови следите. Наоколо имаше много дири, но една се отдалечаваше право на юг. Етрик я последва. Две от безликите бяха мъртви, а третата бягаше пред него. Задачата му бе почти приключена, а нощта едва сега започваше.

След като отправи благодарствена молитва към Карак, Етрик се затича.

Уверил се, че всички останали са заспали или залисани, Арон навлече бледосиво наметало и се измъкна от стаята си. Една мисъл не спираше да измъчва ума му, а имаше само един човек, който можеше да му отговори. И въпросният човек бе скрит в храма на Ашур. Юношата се съмняваше, че свещениците ще му позволят да види Делисия. И също така не вярваше, че биха й позволили да излезе.