Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Той спря, когато осъзна, че натрапникът вече е пристигнал. Останалите наемници го обградиха.

— Здравей, бирнико — заговори непознатият. Алиса би го определила като красив, ако не бяха студените очи и татуировките, обхождащи целия череп. Дори самият им вид бе достатъчен, за да я отврати. Той носеше тъмна броня с бял лъвски череп в нагръдника. Тялото му бе покрито с рани, но нито една от тях не бе сериозна.

— Здравей — отвърна Тео. — Бих предпочел да се обръщаш към мен по име. Нима паладините на Карак не познават уважението?

— Познават го колкото хората от Ривъррън — каза воинът. — Аз съм Етрик, а ти си Тео Кул. С това ще считаме любезностите за изчерпани. — Той насочи огромния си меч към Алиса. — Дойдох да отведа лейди Гемкрофт. Това тя ли е?

Йорен изтегли меча си и пристъпи пред нея. По-рано, преди завръщането си във Велдарен, Алиса би останала възхитена от кавалерския му жест. Сега тя се чувстваше като красиво бижу, за което бива воден спор. Отново й се прииска компанията на безликите жени. Колко хубаво би било да се укрие с тях…

— И с пръст няма да я докоснеш — каза Йорен Кул. — Алиса се намира под наша закрила. Карак няма никакви права над нея.

— А вие имате? — поинтересува се Етрик. — Само един глупак би сметнал, че стои по-високо от волята на един бог.

— Тя е моя годеница.

Паладинът бавно се огледа, за да подчертае, че не смята обградилите го за сериозни противници.

— Прибери меча си, момче, освен ако не искаш да го окъпеш със собствената си кръв — каза Етрик.

— Махай се от лагера ми — рече Тео. — Тук не си добре дошъл.

Етрик се изсмя.

— Никъде не съм добре дошъл. Последна възможност. Предайте ми я.

— И ти, и лъвският ти бог вървете на майната си — каза Йорен. — Убийте го.

Алиса извика заради неочаквано избликналата кръв. Двама от най-близките наемници рухнаха с разсечени гърди. Броните им не бяха спрели острието. Етрик се стрелна и повали трети противник. Благословеният му меч разтроши евтиното наемническо оръжие. Още двамина намериха смъртта си в тромавия си опит за атака — ударите им отскочиха от бронята или бяха отразени.

— Спрете! — изкрещя женски глас. Властността на вика накара и двете страни да се подчинят. Нава пристъпи в светлината на огъня. От кинжалите й капеха сенки.

— Чудех се дали ще се появите — каза Етрик и издигна оръжие. — Пеларак нареди разпускането на ордена ви. Трябва да се върнете в храма незабавно.

— Алиса се намира под наша защита — каза Нава. — Върви си и кажи на Пеларак, че вече не следваме неговите повели. Подчиняваме се единствено на Карак.

Нечия ръка сграбчи китката на Алиса. Сепната, младата жена понечи да изпищи. Обвита в плат длан притисна устата й.

— Тихо, мишчице — прошепна Зуса. — Последвай ме.

Нава кръстоса кинжали пред себе си, а Етрик направи поредна крачка напред.

— Надявах се на отказ — обяви той. — Потръпвам от радост при мисълта, че ще убия още една неверница. Елиора е мъртва. Всички вие ще умрете тази нощ.

Безликата не прояви гнева си. Под внимателния поглед на Етрик тя допря едното острие над лакътя си и разсече. Капките кръв, раздвижени от лекото поклащане на тялото й, попиха в наметалото. След миг черният плат бе почервенял.

— Кръв за кръв — каза Нава. — Моето наметало ще стане твой саван.

Тя скочи. С шумолене плащеницата се уви около нея, неочаквано удължила площта си. Когато Етрик замахна, мечът му отскочи от привидно податливия плат.

Кракът на безликата изхвърча изпод гънките на плаща и блъсна главата му. Воинът полетя назад и падна на колене.

Нава прескочи последвалия замах и насочи кинжалите си към шията му. Паладинът се обърна тъкмо навреме — едното острие удари нагръдника, а другото разсече бузата му. Той стовари пестника си в стомаха й и се усмихна доволно, когато жената простена от болка.

Безликата се превъртя назад, разстилаща наметка. Опитът на Етрик да изблъска плата се оказа неуспешен — наметалото се оказа неподатливо като дървесен ствол.

По лицето му се стичаше кръв, която се разклоняваше върху устните. Боецът я облиза и плю.

— Защитавай се — кресна той и плавно размаха меча си. В следващия момент плащът започна да се спуска към земята и Нава отново изникна насреща му.

В други обстоятелства Етрик би се почувствал самоуверен от предимството на обсега си. Но в случая дължината на меча не значеше нищо срещу толкова ловък противник.

Нава описа кръг около него. Наметалото й се стелеше все по-дълго. Смеейки се, безликата скочи във въздуха. С пукот платът също се издигна. Осъзнавайки заплахата от премазване, Етрик вложи цялата си енергия в разсичащ замах. Разнесе се ужасяващ вик, когато острието се вряза в плащеницата. Кървавочервената тъкан се разтърси, напука се и се скъса със звук на ронещ се метал.