Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Къде е музиката, която ни бе обещана? Пее ми се, а не мога да пея без съпровод!

Алиса се насили да се усмихне. Нощите все по-настойчиво загатваха приближаването на зимата и наемниците бяха измолили за разрешение да накладат голям огън. Почти всички от лагеруващите, без някои от слугите и онези, които стояха на пост, бяха насядали около него. Стените на Велдарен се намираха далеч, но Алиса бе уверена, че някой, навлязъл в леса, може да забележи отблясъците.

— На̀ ти музика — кресна друг наемник и се оригна шумно.

— Дай ми още малко от манджите на Гюнтер, за да се включа и аз — обади се трети. Гюнтер, който бе добър готвач, но инак непоносим, размаха показалец към провикналия се. Въпросният също отвърна с пръст, но не показалец. Около него гръмна смях. Хор от телесни звуци полетя към готвача.

— Дори кралят не разполага с тъй опитни музиканти — каза Алиса, започнала да се смее истински. С това си спечели гръмко одобрение.

— Личи й, че умее да управлява — каза Тео, седнал от другата страна на Йорен. — Хората те обичат, Алиса. Добри неща те очакват начело на рода Гемкрофт.

— Място, което може никога да не заема — промълви тя. Напомнянето за баща й покруси усмивката й. — Но този приятен залез не е време за подобни размишления, а е подходящ за по-приятни дела. Като например нова бъчонка сайдер!

Наемниците ревнаха одобрително, а когато получиха и разрешението на Тео Кул, възторгът им стана още по-оглушителен.

— Нямаше да се радват толкова, ако знаеха какво съм планирал утре за тях — тихо каза Тео, обърнат само към двамата си събеседници.

— Пак щяха, само че след повече изпито. Незнанието излиза по-евтино — рече Йорен. Баща му се засмя, Алиса също, макар да разсъждаваше трескаво. До този момент тя знаеше малко за замислите им. Когато изпратеното в града момче беше донесло вестта, че Лори Кинън възнамерява да проведе срещата отвъд градските стени, двамата не бяха изглеждали разочаровани. Дори напротив.

Млада слугиня си проправи път сред наемниците, стараейки се да не обръща внимание на подмятанията им и периодичните опипвания.

— Милорд. — Тя се поклони на Тео. — Двете жени са тук.

Старият Кул въздъхна.

— Изпрати ги.

Слугинята отново се поклони и се отдалечи. След минута-две от безликите пристъпиха в светлината на огъня. Никоя от тях не се поклони на Тео.

— Добре дошли в лагера ми — каза той. — При следващото си идване имайте предвид да се явите пред пазачите, а не пред слугините ми. Може и да крачите през сенките, но бих предпочел да следвате протокола.

— Жените ти спорят по-малко — каза лявата безлика. Алиса разпозна острия глас на Зуса. — И не дрънкат излишно. Така е по-безопасно за всички замесени.

— Това не беше предложение — натърти Тео. Безликите не реагираха.

— Защо сте тук? — попита Алиса, за да промени темата на разговора. Харесваше й присъствието на безликите. Макар да работеха за семейство Кул, тяхното излъчване бе съвсем различно. Може би младата Гемкрофт ги възприемаше така, защото не бяха част от домакинството на Йорен и баща му.

— Страхуваме се за Алиса — каза Нава. — Трябва да я скрием. Пеларак я иска в храма си.

— Вече ви платихме — каза Тео. — Алиса ще остане тук, без значение какво иска жрецът ви.

— Не е разумно да изкушаваш Пеларак — каза Зуса. — Ти си мишка, танцуваща пред лъв.

— Пред черепа на лъв — поправи Тео Кул. — А мъртвите не танцуват.

Зуса прихна.

— Пеларак ще те накара да заиграеш по неговата свирка — каза тя. — За него твоите кости са играчки. За него твоята кръв е напитка. Добре ще е да избягаш или да се укриеш. Тук вече не е безопасно. И ни дай Алиса.

Алиса се надяваше, че ще остане с тях. Би заменила цялото си наследство за една нощ далеч от Йорен. Само как копнееше да може да спи спокойно, без да се бои, че той ще я разбуди, подтикнат от новоразпалени желания. При безликите щеше да си отдъхне.

— Това не подлежи на обсъждане — сряза ги Тео. Рязкостта му пръсна надеждите й. — Няма да я…

От север зазвуча рог, последван от крясъци. Някой нападаше лагера. Алиса се извърна по посока на шума. Когато отново обърна лице към огъня, безликите бяха изчезнали.

Йорен се изправи и отпусна ръка върху меча си. Тео сграбчи китката на сина си, за да го спре. Наемниците оставиха чашите и изтеглиха оръжия.

Миг по-късно от север дотича боец в кожена броня и изваден меч.

— Милорд — изкрещя тичащият. — Той не пожела да чака или да се представя. Уби Джефри и носи бронята на…