Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Смилете се. Добрината си остава добрина, без значение каква е — каза слепият, стараещ се да спаси ситуацията. Етрик само се усмихна. Мечът му все още пламтеше.

— Кое е по-важно за теб? — обърна се той към богаташа. — Богатството или подкупите, които подхвърляше на съдбата?

Когато търговецът посегна да вземе дрехата, Етрик го разсече. Два жестоки удара отделиха главата от тялото и я отправиха в паницата. Кръвта започна да попива в плата и да багри няколкото монети на дъното.

— Даровете винаги биват заплащани с кръв — обясни Етрик на слепеца. — Милостта е заблуда. Слабост, обвита в лъжи.

По това време воинът бе заобиколен от гневна тълпа. Но когато тъмният паладин се усмихна и протегна меч, събраните побързаха да се отдалечат. Сред настъпилата суматоха стражите нямаше да пристигнат веднага. Когато най-сетне дойдеха, щяха да получат описанието му и да разберат с какво си имат работа. Преследване нямаше да има. Никой градски стражник не би сглупил да последва подобен боец.

Въпреки отлагането, настроението на Етрик си оставаше добро. Той почти не разполагаше с информация, която да му помогне в откриването на безликите, но Пеларак му бе предоставил една следа. От вътрешната страна на стената, на около половин миля северно от западната порта, се намирала голяма пукнатина, напомняща сянката на мълния. В случаите, когато трябвало да се свърже с безликите, през нощта жрецът изпращал някой от младите си послушници да остави бележка. На сутринта бележката несъмнено отсъствала.

Етрик лесно откри пукнатината — тя изглеждаше точно като описанието на жреца. Улицата бе притихнала, заобиколена от скромни къщи с не толкова скромни огради. Изглеждаха нови, вероятно построени след започването на войната между гилдиите и Трифектата.

Воинът свали ръкавицата си и пъхна ръка в най-широката част на пукнатината. В следващия миг лицето му бе озарено от усмивка. Продължителното обучение бе позволило на тялото му да придобие усет за всички магични същини. В пукнатината се криеше просто заклинание, което изпращаше предупреждение всеки път, когато целостта му бъдеше нарушена. Така на безликите не се налагаше да проверяват непрекъснато, за да узнаят за наличието на съобщение. Одобрил елегантността на решението, Етрик си напомни да се отнася с по-голямо уважение към противничките си.

Решавайки да отвърне на изчистеността с изчистеност, той взе един голям камък и го мушна в пукнатината, за да задейства заклинанието. Сега само му оставаше да чака една от жените да се появи. Тъй като бе поставил съобщението в средата на деня, те щяха да разберат, че нещо не е наред.

— Търпението служи на мъдрите — каза си Етрик и се настани край една от оградите, опрял гръб на решетките. Минаващите на улицата нямаше да го забележат, а стопанинът на дома нямаше да посмее да го прогони.

Изглежда в един момент от чакането той бе заспал. Не помнеше да е сънувал, но когато отвори очи, денят определено бе притъмнял. Слънцето се бе привело над западната градска стена.

Етрик знаеше, че се е събудил заради изострените си инстинкти. В първия момент не забеляза нищо и не чу стъпки. Но пък той си имаше работа с опитни жертви, така че тези липси не означаваха нищо.

Воинът погледна към стената. Камъкът, който бе пъхнал в процепа, го нямаше.

— Смятах, че ще изчакате смрачаването — каза Етрик и се изправи. Преди да е успял да протегне ръка към меча си, острието на кинжал бе плъзнато до тила му.

— Изглежда жреците са започнали да се отчайват — изрече глас зад него. — Тъмен паладин посред бял ден във Велдарен? Да не са решили да оповестяват присъствието си? Или просто се надяват да намериш смъртта си в ръцете на някоя тълпа?

— Бих могъл да се справя и с много повече от тълпа — каза Етрик. — Махни оръжието си, жено. Зная какво си.

Тя се поколеба за момент, сетне кинжалът изчезна. Воинът се обърна и скръсти ръце.

— С кого разговарям?

— Аз съм Елиора — отвърна безликата. — Какво съобщение от храма носиш?

— Че Алиса трябва да бъде върната незабавно — каза Етрик. — Доведи ми я веднага.

Елиора докосна кинжалите си един в друг.

— Нещата не са тъй прости, колкото Пеларак си мисли — каза тя. — Алиса е заобиколена от стражи и се намира под опеката на заможен бирник.

— Нищо от това не би трябвало да има значение за безликите.

Отвъд тънкия бял плат личаха очертанията на очите й. Етрик можеше да се закълне, че тя му намигна.

— Само ако искахме да я видим мъртва, паладине. Бягството е съвсем различно дело. Убедена съм, че Пеларак ти е обяснил колко е важно тя да остане жива.