Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Не се обръщайте — заръча Мадлин на останалите. — Бързайте към портата и не се обръщайте!

Писъците на ранените слугини представляваха достатъчна мотивация. Групата отмина преобърната количка с хляб. За момент погледът на Мадлин се задържа върху тялото на търговеца.

Отвъд улицата изглеждаше празна. Самотен мъж бе застанал в средата й. При приближаването им той отметна качулката на сивия си плащ.

— Мадлин Кинън — заяви той с доволна усмивка. — Радвам се да се срещнем.

Виковете на тълпата бяха заглъхнали зад тях. Наемниците сгъстиха редиците си и отново забавиха ход.

— Каква работа имаш с мен? — попита тя и остро изгледа Найджъл, за да го накара да продължи.

— Аз съм Трен Фелхорн. Всичко и всеки във Велдарен е моя работа.

Наемниците спряха напълно.

— И какво искаш? — попита тя, стараейки се да запази спокойствие. — Откуп? Или да придобиеш преимущество за предстоящи преговори?

Трен се засмя.

— Искам съпругът ти да си разкъса туниката и да си посипе главата с пепел. Искам близките ти да се молят отчаяно за завръщането ти. И знаеш ли кому ще се молят? Аз ще определя дали ще живееш. Те ще се молят на мен.

Сиви плащове изникнаха от къщите, уличките и покривите.

— Обградени сме — прошепна Найджъл. — Поне двадесет са. Опитайте да се споразумеете с него, милейди. Няма как да спечелим тази битка.

— Освен себе си, нямам какво да предложа — каза Мадлин. — Ти имаш броня и меч. Изпълни задължението си.

— Колкото и да ви плаща тя, не може да е достатъчно, за да се разполага с животите ви — каза Трен. Неколцина от хората му пристъпиха по-близо, а други извадиха заредени арбалети и ги насочиха към наемниците. Болтовете бяха огромни, Найджъл бе уверен, че те с лекота биха пронизали метала на броня.

Един от наемниците захвърли меча си. Преди да е успял да прекрачи, Найджъл го наръга в гръб и срита тялото му встрани. Сетне насочи окървавеното оръжие към Фелхорн и поздрави. Трен кимна. Останалите Паяци разбраха посланието: водачът на наемниците оставаше за първомайстора на гилдията.

При изтрещяването на първия арбалет Найджъл се хвърли в атака. Трен изтегли късите си мечове и ги завъртя с ловкост, която изпълваше окото с възхита. Още двама наемници рухнаха, пронизани от болтове. Слугините изпищяха. Мадлин изтегли скрития си кинжал, твърдо решена да накървави острието в първия мъж, който понечи да се приближи. Оставащите наемници се стараеха да се защитават. Броните им бяха достатъчно дебели, за да отблъскват остриетата на кинжалите, но крадците бяха прекалено много. И двете страни знаеха на кого ще принадлежи победата.

Найджъл стискаше огромния си меч с две ръце, за да устоява, когато Фелхорн изблъскваше оръжието му встрани. Мадлин знаеше, че наемникът е опитен боец, който дори е участвал в зимната война между Кер и Мордан. Но Трен притежаваше подвижността на призрак. Всеки размах на Найджъл разсичаше единствено въздуха.

А по бронята му се стичаше кръв. Макар Мадлин да не бе забелязала как или кога, китката му бе разсечена.

Найджъл отстъпи назад и замахна. Трен отрази удара с левия си меч и нанесе мълниеносен удар с десницата си. Наемникът се извъртя отчаяно, подлагайки напречника си. Болката в рамото бе жестока, но дори тя бе за предпочитане пред разреза, който би потънал във врата му.

Зад него няколко от слугините понечиха да избягат. И рухнаха, простреляни в гръб. Друга от бегълките се строполи с прерязани сухожилия. Посеклият я крадец веднага се зае да я придърпва встрани, без да се притеснява, че все още имаше живи наемници.

Без да мисли за собствената си безопасност, Мадлин скочи към него. Кинжалът й потъна в шията му. Бликналата кръв започна да се стича по кожения му нагръдник. Изругавайки, крадецът се свлече на земята и издъхна.

Слугинята не спираше да ридае. Мадлин притисна чело към нейното. И двете бяха покрити от миризмата на кръв.

— Успокой се — каза тя на момичето. — Всичко ще се оправи.

Междувременно Найджъл бе започнал да бълва ругатни, надявайки се с този изблик да разсее противника си. На два пъти единствено бронята го бе спасила от смърт. Раната в рамото го болеше, ставаше все по-трудно да диша. А Трен още се усмихваше. Отгоре му нямаше и капчица кръв.

— Готов ли си? — запита Фелхорн, неочаквано отскочи назад и остави плаща си да падне върху отпуснатите ръце.

— За какво? — попита наемникът.

— Когато преброя до три, ще те убия.

— Арогантен боклук.

Мадлин ги наблюдаваше напрегнато. Не спираше да се надява, че наемникът ще успее да постигне изненадваща победа.