Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Двамата се вторачиха навъсено. Лори размести език, видимо усетил неприятен вкус в устата си.

— Много ще ми липсваш — саркастично заяви той. — Щом толкова желаеш да отидеш в града, ще ти приготвя ескорт. Двама въоръжени мъже може и да не привлекат вниманието на тълпата, но група слугини и една благородница сред тях са съвсем друга работа.

След това Кинън се отдалечи. В много по-лошо настроение от завръщането си от портата.

Трен вървеше напред, следван от гилдията си. Липсваха само Арон и Зенке, останали да почистват кръвта.

Като никога крадците, напредващи сред търговската част на града, не се интересуваха от джобовете на чужденците. Бунтовете щяха да избухнат много скоро. Самият Трен бе подпалил два пожара, а хората му бяха отговорни за още три. Палежите бяха насочени единствено към складове. Така запасите от храна бяха станали още по-скъпи. Един след друг касапите затваряха магазините си, убедени с помощта на злато или кинжал. Същото се отнасяше за пекарите, които бяха получили избор: да затворят фурните си за един ден или да ги затворят завинаги.

— Впоследствие всички търговци ще посочат към теб — каза крачещата край него Кайла. Фелхорн само се изсмя.

— Това време не ме интересува. Важен е днешният ден, а в него трябва да има размирици и глад.

С бързи жестове Трен разпрати хората си да заемат позиции. Гилдията на Паяците зае цялото протежение на улица „Търговска“. Самият Фелхорн застана на кръстопътя с дворцовия булевард, виещ се от замъка до крепостната стена. Неколцина от най-верните му хора бяха захвърлили плащовете си, за да се смесят с гладните и развълнувани маси в южната част на града. Ако те изпълнеха задачите си, бунтовете щяха да пламнат с ужасяваща бързина.

Крадците изчакваха в продължение на двадесет минути. Макар и спуснал качулката си, Трен се усмихваше на онези, които го забележеха. Той не се страхуваше от нищо. Единствено голям отряд наемници можеше да му създаде тревоги.

Край него се намираше скромна бижутерска сергия, предлагаща дрънкулки за предстоящото събиране. Лори Кинън щеше да доведе със себе си цели пълчища, сред които слугини, танцьорки и певици. Те бяха очакваните купувачи на изложените дрънкулки.

— Стоката ми в безопасност ли е? — попита в един момент плешивият бижутер. Трен кимна.

— Ти се отнасяше добре с мен, Мафи. Когато изтегля меча си, събери си нещата и си върви.

Минаха още минути. Единственият напрегнат момент бе появата на група наемници. Последните не обърнаха никакво внимание на сивите плащове, а бързо се отправиха към двореца. Трен се почеса по брадичката — знак към хората си да ги оставят.

От юг долетяха многогласни викове. Трен хвърли поглед по булеварда и остана изключително доволен. Над четиристотин дрипльовци оформяха първата вълна.

— Хляб или кръв! — крещяха някои от тях. Хората на Зенке бяха отговорни за подклаждането на тези простички, но ефективни фрази.

Сганта щеше да получи или едното, или другото. Самият Трен притежаваше недвусмислено предпочитание. Той изтегли меча си и опря върха на острието край десния си крак. Сивите плащове сториха същото. Мафи побърза да струпа евтините си бижута в един чувал, след което се скри в дома си, разположен точно зад сергията.

— Хляб или кръв! — кресна Трен, когато тълпата го достигна.

Подклаждана от шпионите на Паяковата гилдия, сганта отвърна на вика му. Пълчището бе възнамерявало да се отправи на север към замъка, но опитните усилия на примесените сред тях подставени лица пренасочиха устрема им по търговската улица. Сергиите, на които обичайно се продаваше храна, сега стояха празни. Пътьом сивите наметала ги рушаха. Тълпата започна да се настървява. Появиха се още от хората на Фелхорн — с разпалени викове и разпалени факли. Още сергии бяха потрошени. Пламнаха коли. Рухваха заклани магарета. Пълчището продължаваше да расте, подхранвано от нехранимайковци и онази паплач, която се чувстваше в безопасност единствено сред сган. Този човешки рояк опустоши цялата търговска улица. Сред къщите плъзнаха пламъци, но никой не отърча с кофи.

Трен лично запали къщата на Мафи и закова вратата. Жалките дрънкулки, които онзи продаваше, бяха позор за града. Освен това той плащаше нищожна част от приходите, които успяваше да измъкне от наивните си клиенти.

— Бъди здрав — промърмори Фелхорн, усмихнат срещу проблясъците на огъня. След това той изсвири продължително. Работата им бе приключила. Бяха започнали да нахлуват стражници, нахвърлящи се срещу метежниците. В началото някои от бунтуващите се започнаха да се съпротивляват, но подставените гилдичари побягнаха с престорен страх, който бързо се предаде и на околните. Започналата да се разлива по улицата кръв бързо прогони и малцината останали смелчаци.