Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Благодаря ти — каза Арон.

Кайла го упъти как да стигне до къщата, а освен това му описа и вида й.

— Дъстин има преднина — заключи тя. — Но ще му се наложи да разпитва, за да узнае къде се намира домът й. Имаш шанс да го изпревариш. Побързай. И се постарай да се върнеш преди изгрев.

Юношата бързо се отправи към вратата.

— И в никакъв случай не се оставяй да те видят! — извика Кайла подире му.

Арон изпитваше странно вълнение. До този момент не бе излизал сам през нощта. В редките случаи, когато му се бе налагало да напуска укритието, Трен винаги бе изпращал придружители с него. Юношата бе смятал, че баща му е загрижен за безопасността му — и Трифектата, и другите гилдии имаха сметки за разчистване. Само че започваше да му се струва, че същинската цел на баща му е била да не му позволява да усети свободата.

С бързи крачки момчето напредваше по покривите. Тъй като дърводобивът в околностите бе особено развит, особено в северните части на горите, велдаренските домове бяха масивни и с предимно плоски покриви. Това и малкото тегло му позволяваха да се придвижва с лекота. Макар да се движеше бързо, движението му не пораждаше почти никакъв звук. Сивите върви на маската, скрила лицето му, се развяваха зад тила. Само сините очи бяха видими над плата.

С наближаването на западния квартал напредъкът му се забави. Тази част от града далеч не бе приютила най-заможните граждани, но и тук не липсваха бляскави постройки, обикновено скупчени. Покривите станаха по-високи и по-наклонени, украсени със статуи на чудати създания. Срещаха се и покриви със странна триъгълна форма, останали от някаква отминала мода. Арон вече не можеше да тича напред, налагаше му се да скача и да се катери. Кожата му се покри с пот, съчетала се неприятно с мразовития въздух. И все пак Арон се усмихваше.

Сега аз съм Хаерн. И съм свободен. Хаерн е силен. Хаерн може да се бори.

Тези мисли бяха странни, но същевременно му се струваха смислени. Хаерн щеше да се крие и да оцелее. Тази нощ Хаерн щеше и да убие, но за добро.

Той знаеше достатъчно за отношенията между половете, за да разбере намеренията зад онова Дъстиново питане. Преди да умре, девойката щеше да страда много. Юношата не можеше да допусне това, не и след като знаеше, че вината би била негова. Тя щеше да страда и умре заради страхливата му неспособност да излъже баща си.

Най-сетне той откри къщата. Юношата спря върху покрива на още по-голям дом, разположен от другата страна на улицата. Бе обвил ръце върху статуята на съзнание, представляваща кръстоска между елен и човек. Ярката луна предоставяше добра видимост. Облаците, които пълзяха по небето като призрачни пръсти, бяха съвсем тънки и прозирни.

Започнал да потропва с пръсти по рогата на елена, Хаерн се оглеждаше внимателно. Всичко изглеждаше наред. Нямаше счупени прозорци, вратата бе залостена, никакви сенки не се промъкваха край стените. Разбира се, Дъстин надали щеше да нахлуе с гръм и трясък през предната врата.

Ако девойката се намираше тук, най-вероятно с нея имаше и други. А може би бе подирила закрила в храма на Ашур.

Тъй като нямаше как да разбере това от отсрещния покрив, Арон докосна кинжала си, за да извлече смелост, спусна се на земята и се отправи към къщата.

Мястото не можеше да се похвали с онази безопасност, която са способни да закупят значимите богатства. Около къщата не личеше диря от обхождащи я пазачи. Нямаше и куче. Нито ограда.

Много пъти Зенке го бе отвеждал до различни имения, бе му показвал слабостите им и го бе карал да се промъква вътре и да открадне нещо незначително като доказателство за влизането. Дом като този на Есхатонови мъжът не би му възложил дори и като загрявка.

Арон заобиколи къщата, за да огледа прозорците. Откри един отключен в задната част. Сърцето му се сви, защото осъзна, че може би Дъстин го бе отключил.

Юношата отстъпи назад и се огледа, но не видя стъпки. Мръсотията върху перваза също бе равномерна. Прозорецът бе оставен отключен заради небрежност.

Той го отвори — по-бързо от обичайното. В случая не можеше да сдържи нетърпението си. Ако Дъстин го забележеше, той щеше да започне да задава въпроси. Юношата трябваше да запази изненадата на своя страна.

Момчето се промъкна през полуотворения прозорец и се приземи върху пода. Влизането му бе далеч по-шумно от желаното. Ако някой от бившите му наставници бе присъствал, то би му спечелило тих, но силен удар по главата.