Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Арон почувства пламването на врата си. И отчаяно му се прииска то да остане незабелязано от баща му. Но Трен забеляза.

— Тепърва ти предстои да растеш още — каза му той. — Искаше да бъдеш до мен и желанието ти бе удовлетворено. Време е да започнеш да изпълняваш онова, което се изисква от теб.

— Да, татко.

— Свободен си. — Фелхорн махна с ръка.

Арон излезе, но не се отправи към стаята си, а отиде в тази на Робърт Хаерн.

— Влез — каза старецът в отговор на почукването му. Момчето открехна вратата, промъкна се вътре и я затвори след себе си. Когато се извърна, Робърт се бе вторачил в него.

— Какво те измъчва? — попита наставникът.

Юношата прехапа устната си. Много му се искаше да зададе въпрос, но и отлично осъзнаваше опасността от задаването му. Баща му не би одобрил онова, което Арон искаше да знае. Но той трябваше да знае. Иначе съмнението щеше да го гризе в продължение на месеци.

— Днес видях един жрец — каза Арон. — На медальона си той носеше символ.

Юношата описа начупена линия във въздуха. Тя приличаше на неравномерно М, издигнато в единия край. Робърт взе бастуна си и се отправи към бюрото.

— Като този ли? — От едно от чекмеджетата учителят измъкна златен медальон, окачен на сребърна верига. Той също бе украсен със странната линия. Арон кимна. — Това е Златната планина — обясни Робърт. — Тя има два върха. По-ниският символизира Дезрел и цялата степен, до която сме способни да се възвисим през живота си. Другият символизира Златната вечност. Планината показва, че никое постижение от нашия свят не може да надмине отвъдното.

— Кой е Ашур? И защо хората му се молят?

Робърт повдигна вежда.

— Къде си чул хора да се молят на Ашур?

За момент споменът припламна пред очите на Арон. Споменът за ридаещото червенокосо момиче.

— Не съм.

— Ашур е брат на Карак. За втория съм сигурен, че знаеш малко повече, предвид обкръжението ти. Ашур символизира справедливостта и милосърдието… неща, които повечето хора съотнасят към достойната част от човечеството. Онези, които му се молят, дирят утеха, прошка или закрила.

Робърт понечи да прибере амулета обратно в чекмеджето, но спря, забелязал погледа на Арон.

— Какво става, момчето ми? Защо изведнъж идваш тук и разпитваш за боговете?

Юношата не искаше да отговаря, но трябваше да го стори. Робърт беше негов наставник — ако Арон запазеше мълчание сега, старецът щеше да постъпи по същия начин следващия път, когато момчето му зададеше въпрос.

— Днес Кайла уби жрец на Ашур. На мен бе възложено да убия дъщеря му, но аз се провалих.

— Провалил си се? — изтъкна Робърт. — Или си отказал?

Арон почувства изчервяването си. Ако и баща му бе успял да го разгадае с такава лекота, неотдавнашният им разговор щеше да се е развил по съвсем друг начин.

— Тя плачеше — прошепна той. — Дори не знаеше, че стоя пред нея. Баща й бе убит пред очите й. Убивал съм и преди, но тя не е като нас, не е…

Очите му се наляха с недопустими сълзи. Разгневен от наивната си глупост, той побърза да ги избърше. Но червенината не искаше да напусне страните му.

— Аз съм посмешище.

— Не — каза Робърт и отпусна ръце върху рамото му.

Сега брадата му висеше свободно и стигаше до кръста му. Тя му придаваше по-възрастен вид. И по-непринуден.

— Арон, баща ти възнамерява да те превърне в нещо ужасно. Той ще ти отнема всичко, дори обичта си, за да те оформи според желания от него образ. Знаеш ли какъв е този образ?

Понечилият да отрече Арон си припомни обещанието му: никога да не задава въпроси, до чиито отговори обучаемият му не би могъл да достигне.

— Убиец — почти недоловимо прошепна юношата.

— Съвършен убиец — меко го поправи Робърт. — Той ще те лишава от любов, привързаност, приятели, вяра… Ще ти остави единствено кинжала и сенките.

Арон преглътна сълзите си.

— Какво да направя?

Робърт му подаде амулета. Момчето го взе внимателно, предпазливо. Със същата плахост проследи очертанията на символа върху златото.

— Моли се. Пази вярата си. Светът е суров, никой друг не може да го стори вместо теб. — След кратко мълчание наставникът продължи: — Чувал съм какво се говори за теб. Зная, че още като дете си убил брат си. И освен това зная, че ще дойде ден, в който баща ти ще те отведе до ръба на пропаст. В този ден ти ще се изправиш пред избор: да полетиш надолу в необратимо падение или да откажеш и да се опълчиш.

— Виждал съм какво става с онези, които се опълчват на баща ми — каза Арон. — Те умират.