Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Робърт се усмихна.

— Всички умираме, синко. Но от нас зависи личността, която в онзи момент ще се разделя с живота.

Арон повдигна амулета пред очите си.

— Цялата добра страна на човечеството? — попита той.

— Всичко, което искаме да бъдем и често не успяваме, Арон.

Но в онзи момент той не беше Арон.

Момчето скри медальона в джоба си и се обърна да си иде, но се поколеба и отново се извърна към наставника си.

— А ти молиш ли се на Ашур?

Робърт въздъхна:

— Зная, че не трябва да отговарям. Но и казаното досега е достатъчно, за да докара смъртта ми. Да, моля се, макар и не толкова, колкото трябва. И определено отделям в молитви по-малко време, отколкото отделях на младини. Светът е жесток, Арон. Понякога изглежда, че Ашур не обръща внимание на думите ни.

Юношата си спомни за девойката, умолявала бога да върне баща й. Болката в очите на Робърт показваше, че някога той също бе отправял молитви за нечие връщане.

Светът е жесток , помисли си юношата, затваряйки вратата след себе си. В ума му започваше да се оформя план.

Но аз няма да остана част от тази свирепост.

Той претърси цялото скривалище. Нямаше и следа от Дъстин. Проклинайки мислено, Арон се отправи да търси Кайла. Откри я в трапезарията, седнала да се храни заедно с неколцина мъже.

Трябваше да измисли начин да разговаря с нея, без да привлича внимание. Ако някой можеше да му помогне да защити момичето, то това щеше да бъде тя.

Събрал смелост, юношата се отправи право към нея. Не бе открил прикрит подход, затова бе сметнал, че откритото действие е най-малко вероятно да се набие на очи.

— Кайла — поде той. И веднага почувства погледите на останалите върху себе си. Той пак си оставаше син на Трен и крадците бяха готови да се подчинят на всяка негова дума. Това го смущаваше. Но пък всяко внимание го смущаваше. Момчето предпочиташе ъглите и сенките, не предните места.

— Да, Арон?

Юношата се почувства още по-смутен, когато тя се обърна към него. Кайла му се струваше невероятно красива. Не помагаше и фактът, че заради лекото привеждане към него горната част на ризата й бе натежала към пода.

— Нужна ми е помощта ти да открия един човек.

Кайла сви рамене и се надигна. Вече бе приключила с храненето. Неколцина от сътрапезниците се присмяха на оттеглянето й, защото тя оставяше пълна халба бира, а друг весело се пожертва и я довърши вместо нея.

Когато двамата се отдалечиха достатъчно, Арон изтърси всичко на един дъх.

— Трябва да намеря Дъстин. Онзи, когото ти изпрати при баща ми.

— Може ли да попитам защо?

— Ще го убия.

Жената прикри изненадата си добре.

— Отново ще ти задам същия въпрос.

Бяха достигнали вратата на трапезарията. Арон изчака Кайла да я бутне, за да слее думите си с изскърцването на пантите.

— Защото той ще я убие.

Кайла възнамеряваше да отправи ново питане, но затвори уста. Бе се досетила за отговора.

— Мамка му. Ти си се побъркал, Арон. Той е професионалист.

В тишината на коридора шептенето им звучеше заплашително. Кайла бързо се отправи към стаята си.

— Не бива да правиш това — каза тя, щом затвори вратата след себе си. — Ти дори не знаеш името й. Не разбираш ли, че с тази постъпка захвърляш живота си?

Арон притисна длан към медальона в джоба си.

Всичко добро у човечеството , помисли си той. Всичко добро у мен.

— Трябва да опитам. Моля те, кажи ми къде да го търся.

Кайла прехапа устна и се загледа в него.

— Майната му — каза тя. — Влязох в тази гилдия, за да се сдобия със страховита репутация и купища пари. До този момент спасих един старец от затвора и убих безпомощен жрец. Предполагам осъзнаваш, че с това, което ще ти кажа, рискувам живота си?

Арон се изчерви. В припряността си не бе обмислил всичко.

— Не мога — каза той и се обърна да си върви. — Не мога да излагам живота ти на риск. Нито заради себе си, нито заради нея.

Тя го спря, като го хвана за рамото и го обърна към себе си. Макар устните й да трепереха от страх, жената се усмихваше.

— В малкото време преди самата задача проучих Есхатонови. Преди да бъде ръкоположен за жрец преди няколко години, Делиус е бил благородник. Домът му се намира в западната част на града. И е почти пуст, с малко слуги и с малко мебели, защото той е дарил на храма по-голямата част от богатството си. Момичето трябва да се е укрило или там, или в храма. Ако е в храма, няма как да се добереш до него. Във всеки случай домът е първото място, където Дъстин ще потърси.