Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— За втори път оповестяваш, че разполагаш с полезна информация — с леко веселие отбеляза Зенке. — Аз самият не съм сигурен дали ти вярвам, но моят господар е склонен да те изслуша.

Гилеас му подаде жълтеникаво парче хартия. Зенке разгърна бележката, прочете я и повдигна вежда.

— Там ли се намира тя? Сигурен си?

— Нима бих лъгал великата Паякова гилдия? — попита Гилеас.

— Паяците убиват червеите. Или поне биха ги убивали, ако бяха врагове.

— Да, но пък червеите изяждат мъртвите паяци.

На тези думи Гилеас много се смя. А Зенке се размърда неспокойно.

— Добрата шега е безценна, но моята информация си има цена — изтъкна Червея. — Къде са парите?

Зенке бръкна под сивия си плащ и измъкна малка кесия с монети, която подхвърли върху масата.

— Ще получиш другата половина, когато информацията се потвърди.

Гилеас изпръхтя:

— Задръж си я или я раздай на сираците. След като определени хора рухнат мъртви, ще се върна, за да ви продам още от тайните си.

Зенке сви рамене.

— Ти губиш. Ще се постарая да открия някое особено пропаднало сиропиталище, за да съответства на личността ти.

Гилеас Червея отново се засмя.

— Остроумието ти ще ми липсва.

— А на мен ще ми липсват лъжите ти. — Зенке защипа качулката си в подигравателен поздрав, надигна се и излезе. Гилеас остана още няколко минути, за да се убеди, че Зенке се е отдалечил.

Той чу вратата да изскърцва. Повдигна глава, но прагът бе пуст.

Червея изсумтя.

Кинжал потъна в гърба му. Гилеас изпищя. Двойката от ъгъла скочи към вратата. Мъжът се опитваше да повдигне панталоните си в движение, което му придаваше страшно глупав вид. А слугинята кресна някакво правило, отнасящо се до забраната за оръжия.

Гилеас бе прекалено зает, за да й обърне внимание. Той се извърна, надявайки се да попречи на кинжала да се забие дълбоко. Нечия ръка сграбчи главата му и я блъсна към масата.

Пред очите му избухнаха искри.

Кинжалът се отдръпна. Гилеас притисна ръце към гърдите си, прорязван от болка. Топла кръв се стичаше по гърба му.

— Здравей, Вел — рече той. Велиана се настани насреща му. В лявата си ръка тя подхвърляше окървавен кинжал. Капчици прясна кръв се посипаха върху масата. Изникналият съдържател се приближи към нея и започна да говори, но един неин поглед бе достатъчен, за да го смълчи.

— Това е работа на гилдиите — каза тя. Това бе повече от достатъчно. — Току-що видях висш член на Паяците да излиза — рече Велиана, когато двамата останаха насаме. — Какво му продаде?

— Нищо. Само лъжи, обещания и пустота.

Велиана сграбчи ръката му и забоде кинжала в дланта му. Трябваше да му се признае, че той не изпищя.

— Да опитаме отново — рече тя.

— Ти си глупачка. Никога не бих те убил. Никога. Да се гневиш…

— Погледни ме! — кресна тя и повдигна пръст към засегнатото си око. — Погледни!

Зеницата бледнееше, краищата й бяха очертани с кръв. Белегът, простиращ се от челото до бузата, отнемаше красотата й.

— Мислиш ли, че ми дреме дали си възнамерявал да ме убиваш?

Гилеас се закашля. Струваше му се, че гърбът му пламти. По звука на кашлицата бе разбрал, че дробът му е пронизан. Но раната не бе фатална, не още…

— Мога да ти платя достатъчно. Белегът може и да остане, но окото…

Велиана рязко издърпа кинжала и отново го заби, този път в китката му. Сега вече Червея изпищя.

— Какво му продаде? Мен вече продаде на Трен. Кого още си унищожил? Какво е останало от Пепелявата гилдия?

Макар че смехът му причиняваше болка, Гилеас не можа да се сдържи.

— Хората ти се крият, Вел. Крият се. Но червеите пълзят навсякъде. Трен знае къде са. Всички вие ще умрете. Той ще изпълни плана си, глупавия си и обречен план. Нямам търпение да видя хаоса, който ще настъпи тогава!

Осъзнаването сякаш бе юмрук, стоварил се в стомаха й.

— Казал си на Джерънд истината. Казал си му проклетата истина.

Грозната усмивка на Гилеас представляваше достатъчен отговор.

— Кучи син — просъска тя, задавяна от ярост. — Войниците на краля щяха да спасят всички ни, от арогантния негодник и войната му!

— Кой знае кому е казал Джерънд. — Червея се закашля и изплю кръв. — Кой знае какви планове ще излязат. Нощта на събирането ще бъде забавна. Много забавна…

— Но ти няма да я видиш — каза Велиана. — Ти ще пукнеш, с което ще направиш услуга на целия Дезрел.

Тя измъкна кинжала и замахна към гърдите му. Острието разкъса дрехите, но не потъна в очакваната плът. Одеждите вече се свличаха към стола, празни. Велиана остана вторачена в тях, привидна жертва на някаква странна шега. Предишния път, когато бе зърнала това, го бе отдала на шока от травмата. Но сега знаеше, че е замесена магия.