Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Кралят подсвирна.

— Негодникът не е изгубил смелостта си, но за ума му не мога да кажа същото. Повече от ясно е, че не бива да допускаме подобно нещо. Свържи се с някого от тях. С Леон Кънингтън, да речем. Нека Трифектата измисли някакъв коварен замисъл да обърне нападението в своя полза.

— Не съм сигурен, че това е най-добрият подход — каза Джерънд, напредващ много предпазливо. Той отлично познаваше параноята на владетеля и възнамеряваше да я използва.

— Защо? — попита Едуин и взе златния си меч от близкия стол. Кролд извърна лице, за да насочи кашлицата си встрани от владетеля — в действителност, за да прикрие подбелването на очите си. Изработването на този меч бе една от първите заповеди на Едуин, възкачил се на престола на дванадесетгодишна възраст. Оръжието не бе позлатено, нито златото се ограничаваше до дръжката. То бе изцяло изработено от въпросния благороден метал. Тежко и непрактично, но пък красиво. А Едуин се интересуваше единствено от това.

— Наемници от цял Дезрел ще се струпат тук, за да се възползват от прахосничеството по време на празника. Говорим за стотици, включително чак от Кер и Мордан. Помня, че при последното събиране имаше повече от десет хиляди наемници, без да се броят обичайните телохранители.

Крал Велор се обърна и изгледа съветника си.

— Това са хиляди бойци, стекли се зад градските ми стени.

— Съвсем близо до портите на двореца ви, да — додаде Кролд, неспособен да се въздържи.

— Мамка му. И колко дълго продължава това проклето събиране?

— Само една нощ.

Страхът в очите на Едуин бе лесно видим. Една нощ бе повече от достатъчна за убиването на крал. Една нощ стигаше, за да бъде заменена монархическата власт с властта на златото.

— Трябва да ги спрем. — Велор стисна златния си меч, готов да го извади и да посече някакъв невидим враг.

— Няма как да го сторим — промърмори Кролд с престорено примирение.

— Има. Ще забраним на наемниците да влизат в града. Ще се отървем от тях. Няма как да преминат отвъд стените ни, ако ние не им позволим.

Джерънд едва не се задави. Той се бе надявал, че Едуин ще нареди могъществото на Трифектата да бъде ограничено. Сериозно увеличение на данъците плюс по-сериозно вглеждане в някои от нелегалните им дейности. Подобни мерки по чудодеен начин биха свили самодоволството на Трифектата. Но прогонването на наемниците бе много далеч от онова, което съветникът искаше.

— Кралю, не можете да сторите това — каза Джерънд Кролд. И като видя навъсването на Едуин, побърза да добави: — Не бива, освен ако не искате гилдиите да унищожат първенците на Трифектата. Те имат лични телохранители, които пазят домовете им, но всичко останало, от складове до търговски кервани, се охранява от наемници.

— И защо трябва да ме е грижа за приходите им? — кресна Едуин. Той се извъртя и стовари меча си върху огледалото, доволен от пръсването му. — Бих могъл да им одера тлъстите кожи с данъци, ако пожелая. Щом толкова ги е страх от уличните отрепки, нека избягат в някое от стотиците си имения, пръснати из Дезрел.

Оставаше само една карта. Коз, чието използване бе придружено с опасна цена.

— С подобна постъпка, кралю, сам ще подпишете смъртната си присъда — рече Кролд.

Кралят притихна. Той прибра меча си, скръсти ръце и се загледа в съветника.

— Как така? — почти шепнешком попита Велор.

— Защото Трен Фелхорн смята, че сте се опитали да убиете сина му. Той не прощава и не забравя. Щом като приключи с Трифектата, ще обърне глава към вас.

— Фелхорн не би се осмелил да повдигне ръка срещу един крал.

— Напротив. Вече го е правил.

В очите на владетеля изникна шокирано разбиране.

— Баща ми…

— Има причина да се възкачите на престола толкова млад, Ваше Величество. Войната на Трен се нуждаеше от слаб дворец. Вие бяхте достатъчно голям, за да запазите властта, а същевременно достатъчно млад, за да се сдобиете с пълна власт едва след няколко години. Майка ви умря от отрова, а баща ви почина с прерязано гърло.

Ръцете на Едуин трепереха.

— Защо не си ми казал това?

— Защото не исках да сторите нещо, което би могло да ви струва живота, кралю.

Велор повдигна треперещ пръст към лицето на съветника си.

— Проклет глупав сплетник — викна той. — Каза ми, че Робърт просто ще обучава момчето и ще ни съобщава онова, което е подочул. Как така това се превърна в опит за убийство?

Джерънд не каза нищо. Една неразумна дума можеше да му струва живота. Не се съмняваше, че войниците, застанали пред вратата на кралската спалня, вече бяха извадили мечовете си.