Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Тео отново избухна в смях, а Алиса изстина. Старият Кул бе сладкодумен, но пак си оставаше примитивен скот. Ако в този момент Йорен я повалеше на пода на шатрата и започнеше да я изнасилва, на шопара нямаше дори да му мигне окото. Дори би се присъединил…

Тя не можа да скрие потръпването си.

— Прости на сина ми — каза Тео. — Той обижда в желанието си да се пошегува. Мари, къде си? Мари! Ето те. Бъди така добра да се погрижиш за нея. Спомням си, че беше много красива. Приведи я в съответствие със спомена ми.

Мари се оказа възрастна жена, чиято сива коса бе стегната на кок. Тя бе ръководила подреждането на масата, преди да се оттегли в един от ъглите.

— Ела — каза тя и хвана Алиса за ръката. Гласът й бе решителен, но успокояващ. В погледа й личеше съчувствие.

Редом с шатрата се издигаше по-малко платнище, заделено за слугите. Те спяха върху одеяла направо върху земята: петдесет души бяха наблъскани в площ, предназначена за двадесет. В единия край на тази палатка, зад платнена стена, имаше огромна дървена вана. След нарежданията на Мари няколко млади момичета се разтичаха с кофи, за да донесат гореща вода.

— В началото ще бъде малко студена — каза Мари и започна да я разсъблича. — Но после ще се сгрее.

Алиса погледна към ваната. Водата бе мътна, но пък тя се бе къпала и в по-лоша. Тя се остави слугинята да я съблече. Радваше се, че платнените стени предоставят защита от погледите на наемниците.

— Ще накарам да изперат дрехите ти, докато се къпеш — продължи Мари. — Макар че ти заслужаваш нещо много по-добро. Ще видя какво ще се намери в…

Тя млъкна, защото кинжалът на Йорен изпадна от дрехите в ръцете й. Тялото на Алиса застина. Покрай цялата тази суматоха бе забравила за оръжието. Младата жена срещна погледа на Мари. В очите й разчете пълно разбиране.

— Това е опасна играчка за спалнята — каза слугинята.

— Не и когато искаш в спалнята да е тихо — отвърна Алиса.

Мари й помогна да се качи във ваната. Водата наистина се оказа хладка. Скоро пристигна първата кофа с гореща вода. Възрастната жена я изля собственоръчно и се приведе сред изникналата пара, за да не я чуе никой.

— Ако го убиеш, останалите чудовища ще те разкъсат — каза тя. — Дръж ножа на сигурно място. Изчакай да останете сами.

След това Мари изчезна да търси по-хубави дрехи. Следващите кофи кипяща вода прогониха остатъка от хладината. Алиса си позволи да се отпусне, уми косата си и остави слугините да изтъркат кожата й до червено.

Скоро възрастната слугиня се върна, понесла прекрасна синя рокля.

— Принадлежала е на по-малката сестра на Тео — обясни тя. — Вече поисках разрешението му, така че не се притеснявай.

Жените й помогнаха да излезе от ваната, попиха влагата и нахлузиха роклята над главата й. Тя бе старомодна, но Мари с лекота се справи с вървите в гърба.

— Поеми си още дъх — нареди слугинята. Алиса се подчини. Роклята се оказа още по-пристегната. Гръдта на младата жена се издигна нагоре, двойно по-голяма от обичайното. Гледката се стори неприлична дори на самата нея.

— Потърпи — каза Мари, прочела мислите й. — Мъжете мислят с долните си глави. Подобна гледка е достатъчна да ги възбуди, а възбуденият е глупав.

— А ако говорим за мъж, който е глупав по принцип?

Мазолестите пръсти стиснаха брадичката й и придърпаха лицето й по-близо.

— Внимавай с приказките, момиче. Мъжете може и да са глупави, но жените не знаят да сдържат езиците си. А тук ти си заобиколена от уши.

Момичетата я напръскаха с парфюм, срешиха косата й и обгърнаха шията й с няколко огърлици. Когато приготовленията приключиха и Алиса погледна в предложеното й огледало, тя не можа да разпознае жената, която я погледна от отражението. Макар потеклото да й позволяваше всеки ден да се обгръща в подобен лукс, до този момент тя не бе изпитвала нуждата да се труфи по подобен начин.

Мари отпрати останалите слугини.

— За твое добро е да останеш търпелива — каза тя. — Ще си спечелиш единствено синини, ако се противопоставяш безполезно. Мъжете от рода Кул са животни, опасни животни. Прави каквото се налага, за да ги държиш сити.

Алиса поклати глава. Как така бъдещето й бе помрачняло в такава степен? Тази вечер Йорен отново щеше да я пожелае, както бе сторил през изминалата нощ. И както щеше да стори на следващата. И по-следващата. Повече от всичко й се искаше да го отхвърли, но думите на Мари бяха недвусмислени. Отхвърлянето щеше да й довлече удари. Или нещо по-лошо.