Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Когато главата бъде отрязана, тялото не се гърчи дълго — каза Елиора.

— Колко философско — промълви Йорен.

— Това предложение ли е? — поинтересува се Тео Кул. Безликата сви рамене:

— Веднъж вече обещахме да го сторим. Можем да го сторим отново.

— И освен това вече се провалихте веднъж. Можете ли да се провалите отново?

Сенките трепнаха заплашително. На Алиса й се прииска да се отдръпне от сътрапезниците си. Безликите бяха особено опасни, а наскърбяването на уменията им не изглеждаше нещо повече от безумие.

— Няма да се провалим — каза Елиора. — Кажи ми кога ще нанесете удара си, за да предам на сестрите си.

Тео Кул се почеса по брадичката.

— Сещам се само за един момент, в който можем да спипаме дъртия пръч неподготвен.

— Кога? — попита Алиса, неспособна да се въздържи. Усмивката на стареца бе по-подходяща за муцуната на някоя мечка.

— Събирането на Трифектата.

Когато Джерънд пристигна, кралят вече го чакаше.

— Какво се очертава днес, Кролд? — попита Едуин Велор и направи пети опит да пристегне шарфа си. Джерънд се навъси на неловкостта му. Когато стана ясно, че и шестият опит ще се окаже неуспешен, съветникът нетърпеливо се протегна и му помогна.

— Няколко сдърпвания между фермери и неразбирателства между дребни земеделци от северните земи — каза Джерънд. — По-трудни се очертават проблемите с Ейнджълпорт.

— Ейнджълпорт? Пак ли лорд Мърбанд? Та той няма нито един съперник в цялата Рамера. Никакви благородници, които да оспорват територията му.

— Елфите — каза Джерънд. — Знаете колко обича да изтъква заплахата от тях.

Кралят въздъхна, докато нахлузваше огромната златна верига, украсена с рубини. Рамерата се намираше в югоизточния край на Дезрел, между лесовете Ерце и Куелн и Гребеновите планини. Лорд Инграм Мърбанд владееше цялата територия от Тулонския океан до Кралската ивица, а се оплакваше повече от всички останали лордове.

И неизменно за проклетите елфи.

— Но нали те настояват, че са наши съюзници? Разбира се, аз приемам думите им с известно съмнение. Лъже като елф, нали така казва народът?

— Истина — сухо каза Кролд. — Но Инграм твърди, че елфите започнали да обстрелват дървосекачите му.

— Отново е започнал да ги изпраща прекалено навътре в гората? — изкиска се кралят. На Джерънд никак не му беше до смях.

— Той настоява да им обявим война.

Крал Велор спря да се смее и се намръщи.

— Казваш, че той е най-тежката част от деня ми? Ще се заема най-напред с него. Искам да се изсмея в лицето на дъртия козел и да му кажа, че ако е решил да изсече целия Куелнски лес, добре дошъл е да го стори, но да използва собствените си войници за ходещи мишени, а не моите.

— Каквато и да е провокация в южните земи може да подтикне елфите към съответен отговор — предупреди Джерънд. — Северно от Ерце гъмжи от наши села. Хиляди акри с посеви биха изгорели при един евентуален сблъсък.

Едуин загърна рамене с дебелата алена мантия, украсена с перата на бял гълъб.

— Нищо подобно няма да се случи — рече монархът. — Ако Инграм изпрати свои войници, те ще бъдат избити за часове. И тогава всичките му земи ще останат уязвими. Той няма да посмее да рискува, ако знае, че мен няма да ме има да защитя малоумния му задник.

— Мъдростта ви е неоспорима — изтъкна Джерънд и притисна език под долната си устна. Веднага след това се укори, защото бе издал нервността си с този жест. До този момент разговорът бе протекъл според очакванията. Но следващата част щеше да бъде от най-голямо значение. Мърбанд и елфите му не бяха от никакво значение.

— И още нещо — каза съветникът. — Научих, че Трен Фелхорн възнамерява да избие първенците на Трифектата по време на следващото им събиране.

— Какво събиране?

Кролд изруга мислено. За последно водителите на Трифектата се бяха събирали преди две години. Тогава кралят бе на четиринадесет.

— На трите рода, съставящи Трифектата — търпеливо обясни Джерънд Кролд. — Срещата се провежда в някое от именията на един от тях. Там те се хвалят с богатствата си, сравняват търговските си постижения, обсъждат действията срещу конкурентите си и изхарчват ужасяващо количество злато. Като цяло, това е демонстрация на власт, богатство и солидарност.

— И кой от първенците Трен възнамерява да убие? — разсеяно попита Едуин, зает да се върти пред огледалото, за да провери цялостния си тоалет.

— Всички, кралю. Планирано е главите на трите семейства да умрат почти едновременно. Фелхорн възнамерява да обедини членовете на всички гилдии и да нападне в разгара на празненството.