Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Не ме карай да чакам — добронамерено го подразни тя. — Каза, че си ми донесъл подарък. Може да крада и шпионирам, но обичам подаръците като всяко друго момиче.

Вратът му се изчерви около яката. В следващия момент юношата протегна ръка и пусна две обици върху дланта й. Те бяха от бяло злато, в тях проблясваха сапфири.

Кайла ахна. Тя бе очаквала някакво евтино бижу, може би цвете или зле скалъпено стихотворение. Обиците върху дланта й бяха по-подходящи за някоя благородна дама.

— Откъде ги имаш? — попита тя.

— Татко започна да ми плаща. Каза, че трябва да се отнася към мен не по-различно от останалите си хора, за да се сдобия с уважението им.

— Изглежда ти плаща добре — отбеляза Кайла и повдигна обиците към светлината, за да се възхити на блясъка им. Те изглеждаха добре поддържани. Част от нея се чувстваше прекалено евтина и недостойна, за да ги носи.

— Ти си красива — каза Арон. Обичайно прикритото му отношение бе изчезнало. Гласът и очите му не скриваха, че смята изречените току-що думи за истина. Той я смяташе за красива. Това бе достатъчно, за да я накара да повдигне украшенията към ушите си, към дупките от някогашните обици. Няколко капки кръв паднаха върху пръстите й, но не и върху благородния метал.

— Благодаря ти — каза тя и го целуна по челото. Ушите му се наляха с кръв.

— Зенке каза, че ще съм му длъжник за пет години — заекна Арон, който очевидно не знаеше как да реагира на целувката. — Но аз ще продължа да му плащам. Не би трябвало да бъде проблем, освен ако не умра, но тогава няма да ми се наложи да се тревожа за това. Освен ако той не открие духа ми и…

— Спокойно, Арон.

Чул това име, юношата потръпна. Изглеждаше, че целият е пристъпил зад маска.

— Хаерн — каза той. — На Арон не е разрешено да другарува с жени. Наричай ме Хаерн.

— Извинявай — каза Кайла. — Тогава тази целувка е за Хаерн. — Тя го целуна точно над дясното око. — Ти си сладко момче. Сега бягай да се занимаваш с нещо, подходящо за възрастта ти.

Той кимна. Червенината от врата и ушите му бе плъзнала и по бузите. Невинната му привързаност се оказа достатъчна, за да ободри вечерта й и дори да прогони умората. След като го изпрати до вратата, Кайла отново се тръшна върху леглото си, разпери крайници и потъна в мисли. Арон наистина беше сладък. И освен това бе синът на Трен. Щом станеше по-голям, може би на шестнадесет, може би щеше да настъпи времето за брак. Това щеше да заздрави мястото й в гилдията. Дори имаше вероятност тя да застане начело, когато Трен умреше.

Ако той изобщо умреше. Коравият негодник изглеждаше готов да преживее поне още четиридесет години.

А дали Паяковата гилдия щеше да оцелее след смъртта му?

Що за глупости! Естествено, че ще оцелее. Трен няма да прекара целия си живот в издигането на къща от карти. Той иска да остави след себе си наследство.

Разбира се, плановете да заздрави позицията си чрез Арон нямаше да проработят, ако казаното от него бе истина. Защо баща му искаше да не допуска жена до него? Циничната й страна предположи, че Трен е предугадил замислите й. Но не, причината бе много по-голяма. Фелхорн възнамеряваше да се сдобие със забележителен наследник…

Какви ли бяха плановете му за Арон?

Решавайки, че оцеляването й ще стане много по-вероятно, ако престане да размишлява над тези въпроси и да се замесва в тях, Кайла затвори очи и опита да се отпусне. В един момент тя започна да се унася, но дрямката й бе разкъсана от остро почукване. Гъделът на предчувствието й подсказа да стане и отвори веднага.

Оказа се, че усетът не я е излъгал. Трен изчакваше пред стаята й, скръстил ръце. Неизменните къси мечове висяха от колана му.

— Трябва да оставаш по-внимателна, когато ме няма — рече той и пристъпи в стаята й. — Ако нещо се случи с мен, веднага след това ще последва атака срещу гилдията ни.

— Излишна тревога — каза тя, докато затваряше вратата. — Откога нещо би могло да ти се случи?

Погледът на Трен показваше, че той се колебае между усмивка и смръщване. В крайна сметка мъжът постигна компромис, като сви рамене.

— Дори невъзможното съумява да се промъкне в живота ни. Имам задача за теб, Кайла, много подходяща за уменията ти. Досаден мъж на име Делиус е започнал да насъсква простолюдието срещу нас. Подобна…

Фелхорн замълча и се вторачи в нея. За момент Кайла бе прободена от притеснение. Ризата й отново ли се бе разкопчала? Или косата й се бе разрошила до невъзможност? Тя проследи погледа му и осъзна, че се е загледал в обиците й. Естествено, че щеше да ги забележи. Те не само бяха нови, а и блестяха като звезди. Почти крещяха за внимание.