Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Зад белия плат, скриващ лицето на спасителката, Велиана можа да различи зелени очи.

— Ти отправи предложение — каза й жената. — Готова ли си да го изпълниш? Отдай живота си на Карак и аз ще отнема неговия. — С последната дума тя кимна към Гилеас.

С крайчеца на незасегнатото си око Велиана можеше да види Червея. Той се гърчеше на земята и се мъчеше да се изправи. По лицето й продължаваше да се стича кръв, оформила бразда сред стройното тяло. Окото й бе станало безполезно. Какво значение имаше, че щеше да обещае живота си на някакъв несъществуващ бог? Тя искаше мъст. Искаше да живее.

— Заклевам се.

Безликата кимна и раздвижи ръце. Една след друга ключалките се отвориха с изщракване. Велиана рухна в ръцете й, неспособна да остане права.

— Как се казваш? — попита тя, вкопчена в раменете на непознатата. Едното й око лееше сълзи, а от другото капеше кръв.

— Зуса — отвърна другата и внимателно отпусна Велиана на колене, преди да се обърне към Гилеас.

Червея се бе надигнал и бе опрял гръб в стената. Все още държеше кинжала си. Обвила ръце около себе си, Велиана гледаше как другата жена се отправя към него.

— Това беше излишно — каза Червея. — Тя ми беше обещана. Обещана…

Той неочаквано скочи, замахнал към гръдта на Зуса. Ударът му нямаше никакъв шанс. С дланта си безликата блъсна ръката му, изрита го в слабините и стовари лакът в челото му. Гилеас рухна на земята, изсумтявайки от болка. Когато жената сграбчи косата му, за да извие главата му назад, той се изсмя.

— Не можеш да намушкаш червей — оповести той. — Ние винаги се изплъзваме.

Ударът на Зуса действително разсече единствено въздуха. Върху тревата бяха останали да лежат празните дрехи на Гилеас. Безликата ги срита встрани, но не видя нищо. Тя изглеждаше видимо изненадана. Велиана се чувстваше по същия начин.

— Червей… — каза ранената. — Не е възможно да изчезне така…

Но именно това се бе случило.

— Да вървим. — Зуса я хвана за ръката. — Ще те заведа в лагера ни. Трябва да се срещнеш със сестрите ми.

Лагерният огън бе догорял. Зуса хвърли още няколко клона, а голата Велиана продължаваше да трепери. Нощният мраз недвусмислено показваше приближаването на зимата.

Безликата извади два малки червени камъка и ги удари над огнището. Посипалите се искри веднага възобновиха огъня. Велиана побърза да се приближи до него.

— Къде са сестрите ти? — попита тя, трепереща. Отвращението от допира на Гилеас все още не я бе напуснало. Но й се струваше, че топлината на пламъците бавно започва да пречиства тялото й.

— Ще се върнат сутринта — рече Зуса. — Аз останах тук, за да наглеждам един наш повереник. Очаквах глупостта му да докара смъртта му — неговата и на любимата му. Вместо това открих теб, прикована за стената.

— Самата аз бях не по-малко изненадана. — Велиана се извърна, за да сгрее и гърба си.

— Не мисля, че разполагам с дрехи, подходящи за теб — каза безликата. — Бих могла да се върна и да взема дрехите на онзи…

— Не — бързо я прекъсна Велиана и потисна поредната тръпка. — Ако това е алтернативата, предпочитам да остана гола.

Зуса наклони глава встрани. Велиана можеше да се закълне, че усеща погледа й с кожата си. Неочаквано безликата се зае да размотава плата.

Изникналото лице не можеше да бъде описано другояче освен смайващо: чувствени устни, гладки страни и очи, чийто цвят напомняше за борови иглици. Косата й бе къса и черна, прилепнала заради изпотяването и пристягането.

— Ти си… — поде Велиана, сетне спря, защото осъзна, че щеше да прозвучи нелепо.

— Зная. Повярвай ми, зная. — Тя подаде ивиците на Велиана. — Вземи. Не е много, но на първо време ще ти свърши работа.

Голата жена се зае да омотава плата стегнато около гърдите си, за да го използва колкото се може по-пълноценно. Междувременно Зуса се зае да сваля още от платнените ивици. Под тях тя носеше тъмнокафява одежда.

Велиана се възползва от допълнителните ивици. И в сегашното си състояние пак би било недопустимо да излезе в града, но поне вече не беше гола.

— Благодаря — рече тя и отново се настани край огъня.

Зуса не отговори, а започна да разпъва палатка, останала неприготвена. От една раница тя извади сушено месо, което подаде на другата жена. Велиана не беше гладна, но пак го изяде. Наситеният солен вкус определено бе за предпочитане пред остатъчния усет за Гилеас.

— Защо ме спаси? — попита тя.

Зуса я изгледа по начин, загатващ задаването на глупав въпрос.