Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Някой грубо дръпна превръзката от очите й. Велиана се опита да фокусира погледа си.

Срещу нея стоеше мъж в сиво наметало и два къси меча, които се поклащаха на колана му. Стойката му създаваше впечатление за човек, който владее света. Това й беше достатъчно — не се налагаше да вижда лицето му, за да разбере кой е.

— Аз поисках да те доведат при мен — каза Трен Фелхорн. — Считай се за подарък от Кадиш Вел и неговите Ястреби.

— Надявам се, че си останал доволен от подаръка си — каза тя и се опита да извърти глава, за да го заплюе, но главата й също бе стегната. Кървавата слюнка безсилно се стече по брадичката й и надолу.

— Това ще зависи от отговорите ти — отвърна Трен. До него стоеше мускулест гигант.

Намираха се извън града, някъде край северната част на стената, ако се съдеше по дърветата. Стената… към която тя бе прикована.

— Почисти я, Уил — обърна се Трен към гиганта. Уил се подчини и обърса кръвта от гърдите и врата й с чист парцал. Тя очакваше ръката му да се задържи по-дълго от обичайното, но нищо подобно не се случи.

— Благодаря — каза Велиана. Главата й започваше да се прояснява. Две факли бяха забити в земята от двете й страни. Тяхната светлина не позволяваше на очите й да привикнат към мрака. Явно това й погаждаше номера, защото й се струваше, че вижда още един силует да стои край Трен. Силуетът на младо момче, на не повече от тринадесет.

— До този момент бях търпелив — каза Фелхорн и скръсти ръце, застанал право пред нея. — Предоставих на Джеймс Берен много шансове да се присъедини. Вашата Пепелява гилдия е силна, нея уважавам най-много от всички останали гилдии. Но вие двамата с Джеймс сторихте нещо глупаво, момиче. Подехте заговор срещу мен.

— Не — отвърна тя.

Пестникът на Трен се стовари върху лицето й. Кърпата на Уил веднага се издигна, за да попие изплютата кръв. Смесицата от доброта и ярост я объркваше още повече.

— Не ме лъжи — каза Трен. — Миналото утро Червея ми разказа всичко, което си искала той да стори… срещу заплащане, разбира се.

Стомахът на Велиана се сви. Гилеас… Проклет гнусен негодник!

— Затова ли съм тук? Решил си, че малко мъчение ще ти помогне да проявиш сила пред останалите гилдии?

— Исках теб — рече Фелхорн, привеждайки се към нея.

Тя понечи да каже нещо, но замълча.

— Не разбирам — каза накрая Велиана.

— Нужни са ми хората на Пепелявата гилдия. — Трен започна да се разхожда пред нея. — Всички гилдии трябва да се обединят за този план, ако искаме да унищожим Трифектата. За да постигнем това, останалите първомайстори трябва да ми имат доверие, а за да ми се доверят, трябва да се присъединят доброволно. В мига, в който прибягна до сила, за да си осигуря верността им, те ще се отделят, заради опасения от поглъщане. Скъпият ти Джеймс проявява голяма упоритост. Но колкото и приятно би ми било да го убия, не мога. Прекалено много слухове се носят за мен. Не мога да потвърдя тези бръщолевеници.

— Искаш аз да го убия — рече тя, отгатнала посоката на разсъжденията му. — Да заема мястото му, да сведа глава пред теб и да превърна Пепелявата гилдия в играчка за теб.

— Ти си умна, силна и красива — рече Трен. Той не отрече обвинението й. — За теб не би представлявало проблем да заемеш мястото на Джеймс. Вече имаш и причина да го сториш, Берен те е накарал да се свържеш с Червея, надявайки се да го използва да продаде информация за плана ни. С тази си постъпка той е изложил всички ни на риск. Убий го. Само с една дума бих могъл да обявя гилдията ви за съюзник. Тогава останалите вредители ще престанат да навлизат в територията ви и да отгризват улица подир улица. Открива ти се възможността да застанеш начело, Велиана. Достатъчно силна ли си за това?

Самата идея да предаде Джеймс я изпълваше с отвращение. Той беше добър човек, много по-добър от всичко, което Трен някога можеше да се надява да постигне. А и какво щеше да постигне с това? За да може Фелхорн да разчита на гилдията им, когато подеме самоубийствения си замисъл?

— Това е нелепо, Трен — настоя Велиана. — Ние сме крадци и главорези, а не армия. А ти искаш да поведем обединена атака срещу тримата първенци на Трифектата по време на тяхното събиране, нощта, в която те се намират на върха на могъществото си? Ще бъдем унищожени.

Фелхорн прокара ръка през косата й.

— Не позволявай на верността си да ти струва всичко — прошепна й той. — Или приеми предложението ми, или приеми последствията от отказа си. Какво ще бъде?