Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— По-точно?

— Сравних платеното от теб със сумите, които получавам от останалите бардаци под моя закрила. И освен това разговарях със собствениците, намиращи се под покровителството на Ястребите или Пепелявите. Би ли ми обяснил, Били, как жалък бордей като твоя успява да надмине луксозни заведения като Коприната и Пъстрата възглавница ? Твоите жени определено не са по-красиви, а леглата ти със сигурност не са по-чисти. Можеш ли да ми отговориш?

Капчица пот. Арон се усмихна широко. Не, Били не можеше да отговори на въпроса. Предугадил задаващата се вълна угодничество, Трен Фелхорн повдигна ръка.

— През последната седмица наредих сградата ти да бъде наблюдавана. Повечето публични домове приемат клиентите си, а ти разпращаш момичетата си из други места, долнопробни места, ръководени от долнопробни хора. Но хората, които в действителност стоят зад това…

Арон се опитваше да открие връзката. Той имаше представа за какво говори баща му, но някаква част липсваше. Ала Били отлично виждаше проблема. Дебелият посегна към кинжал, окачен на колана, но спря. Изглежда мъдро бе решил да не се съпротивлява, ако нещата тръгнат зле. Той не изглеждаше като човек, способен да издържи дълго сражение.

— Изрично забраних да се продават курви на Трифектата — с леден глас каза Трен. — Всички останали гилдии се съгласиха, ти също. А ето че докато останалите се мъчат, ти процъфтяваш…

— Вземам им тройно — каза Били. Вече нямаше и следа от учтивостта, той открито се молеше. — На практика ги ограбвам. И всички тези пари ги изпращам на вас, за да ви помогна. Златото, похарчено за моите момичета, не отива за оръжия!

Дори Арон не можа да види последвалото движение. Ръката на Трен сграбчи Били за тлъстата шия и го отметна назад. Мъжът се блъсна в парапета, който проскърца. Ритник го повали на едно коляно. Преди да е успял да извика, острието на меч се бе озовало пред гърдите му.

— Когато наредя нещо, очаквам то да бъде изпълнено — каза Трен. — Ти наруши дадената дума, изкушен заради лесни пари.

— Всички тези пари ги давах на вас! — изкрещя Били. — Моля ви. Момичетата се нуждаеха от работа, а Трифектата бе отчаяна! Дадох ви всичко спечелено! Никога не бих ви измамил, никога не…

Фелхорн сграбчи ръката му, притисна я към парапета и стовари меча си отгоре й. Разнеслият се звук напомни на Арон за сочните хрясвания, които се чуваха в месарниците. Били изпищя, а Трен изхвърли отрязаната ръка през балкона.

— Сравних книгите ти с докладите на хората си. Ти наистина си давал почти всичко от онези приходи, а остатъка си плащал на момичетата. Това е причината да те оставя жив, Били. А сега ме слушай внимателно. Слушаш ли ме?

Били кимна. Той бе седнал на земята, притиснал раната с единствената си оставаща ръка, за да спре кървенето.

— Искам хората на Трифектата да останат без нищо. Без пиене, без дрога, без курви. Те превърнаха живота ми в ад. Аз ще сторя същото за тях. Парите не ми носят нищо. Интересува ме единствено страданието им. Ще си спомниш ли това следващия път, когато ти поискат момичета?

— Да, милорд. — Челюстите на дебелия изтракаха, когато той кимна. — Ще кажа на Алена. И ще запомня.

— Отлично.

Трен обърса меча върху рамото му и се обърна да си върви.

— Благодаря ви — извика подире им Били. — Благодаря ви!

Докато поемаха по стълбището, Арон се извърна назад.

— Запомни видяното днес — каза Трен. — Аз му отрязах ръката, а той ми благодари, задето не съм му причинил нещо повече. Това е силата, която един ден ще стане твоя. Накарай ги да смятат, че всеки дъх, който си поемат, е дар, но не от боговете, а от теб. Сториш ли това, ти ще станеш бог.

Заради по-раншното нареждане на баща си Арон не отговори. В противен случай би споменал проблясъка на гняв, който бе забелязал в очите на Били. Щеше да спомене и ужасяващата решителност, примесила се с болката върху пребледнялото лице на мъжа. За вероятността, че Трен току-що се бе сдобил с нов враг.

Но тъй като трябваше да мълчи, юношата не каза нищо.

Властта нараняваше онзи, когото не се страхува от нищо. Това бе урокът, който Арон усвои днес.

Край вратата на публичния дом двамата се сблъскаха с грозен мъж. Дрехите му изглеждаха отвратително, а лицето му бе странно сплескано. По реакцията му пролича, че той е изчаквал именно тях.

— Господарю Трен — поде грозникът, кимвайки след всяка сричка. Той започна да потрива пръсти, по някаква причина останали без нокти. — Зная неща, които биха представлявали интерес за вас. И определено биха си стрували златото…