Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Трен не е станал прекалено силен — поде той. Всяко следващо изречение бе изричано предпазливо, изпитващо твърдината на леда. — Ако беше така, Трифектата не би се опълчила открито. Тя пресмята всички варианти. А тази война й струва много скъпо. Не е възможно за двадесет години Трен да е откраднал толкова, колкото те прахосаха в последните пет.

— Сега вече започваш да говориш разумно. Трифектата не се изправя открито срещу силните врагове. Тя ги отслабва, отравя вътрешностите им и разпръсква гнилост. Едва тогава нанася удар.

— Но Трифектата породи тази война. — Арон размърда пръсти, стиснали невидима монета. — И баща ми не е слаб. Не е бил слаб тогава, не е и сега. Трифектата е постъпила необичайно.

— Нима? Ти каза, че Трен не е слаб. Откъде знаеш?

Арон замълча и леко наклони глава назад.

— Не е възможно да е слаб. Ние оцеляхме срещу Трифектата. Убили сме мнозина и сме осуетили всеки опит да бъдем унищожени.

— Не всеки. Трябва ли да започвам със скоропоговорки? Баща ти също е понесъл много жертви, а ковчежетата му са почти празни. Войната е изтощителна и за двете страни. Много рядко едната страна се оказва неуязвима, а другата — момче за наказания.

— И все пак баща ми не е слаб.

— Грешиш — настояваше Робърт. — Дори и слабият Трен Фелхорн би могъл да им устои в продължение на много години. Но това е без значение. Някога да си чувал, че понякога привидната слабост е не по-малко опасна от истинската?

Арон кимна. Действително бе чувал подобно нещо.

— Тогава помисли над следното… Преди пет години баща ти представляваше силата, която обединяваше гилдиите, но тогава останалите гилдии се откъснаха от него. Прекалено много бяха онези, които искаха контрол, а по онова време репутацията на Трен още биваше изграждана.

Той замълча, а обучаемият му усети незададения въпрос. Изглежда сегашната информация бе достатъчна, за да създаде отговор. Арон размишляваше, притиснал пръсти към устните си. Робърт не го пришпорваше.

— Трифектата е осъзнала колко е опасен — заговори юношата. — Първенците й са разбрали, че в един момент той ще успее да обедини гилдиите срещу тях. И когато са видели междуособиците, опитали са се да го убият.

— Именно. — Лека усмивка изникна върху сбръчканото лице. — Решили са, че властта на Трен е крехка, затова са понечили да стоварят чука си отгоре й. Постъпили са по обичайния начин, Арон, нападайки врага си в най-слабия му момент. Но те допуснаха грешка, защото баща ти също бе сгрешил, една от малкото грешки в живота му, но пък и една от най-значителните. Точно преди войната между Трифектата и подземния свят да започне, една слаба гилдия, тази на Богомолките, се опита да се откъсне. Вместо да потуши бунта, баща ти го остави да тлее в продължение на няколко месеца.

— Защо?

— Аз би трябвало да те попитам това — каза Робърт. — А ти би трябвало да знаеш.

Арон отново се замисли. Спомни си Зенке и всички онези моменти, в които мъжът бе допускал привидни грешки в защитата си.

— Татко е искал да даде урок на гилдиите — рискува той.

— Мъдро предположение, но грешно. Опитай отново. Спомни си думите ми.

Юношата започна да си припомня разговора. И тогава откри ключовите думи.

Понякога привидната слабост е не по-малко опасна от истинската.

— Той е подготвял удар срещу Трифектата — каза Арон. Лицето му бе почервеняло от гордост. — Първенците й не биха очаквали той да стори нещо драстично, преди бунтът да бъде потушен.

— Именно.

— И тогава са нанесли удар — продължи юношата. — Очаквали са, че ще го заварят слаб, сред разпадащо се единство. Затова са изпратили наемниците си.

— Баща ти искаше да заякчи силата си тайно. Той използва този бунт, за да скрие мощта си, да се престори на слаб, за да изненада Трифектата с неочаквания си удар. Всички предишни бунтове бяха потушавани от Трен с жестока ефективност. Богомолките бяха умишлено създаден прецедент. Именно тази привидна слабост обърка замисъла му. Ако Трифектата бе разчела силата му правилно, тя щеше да настоява за мир и да изчака Фелхорн да остарее. Вместо това благородниците изпратиха наемниците си в свърталищата на крадците. Когато баща ти поиска да преговаря за мир, вече бе прекалено късно — Трифектата бе вкусила кръв и победа. Леон Кънингтън едва не го наръга, когато Трен отиде да го посети в имението му, а Мейнард Гемкрофт накара стрелците си да обсипят с болтове Паяците, изпратени да преговарят. Това предателство остави баща ти в безнадеждна позиция. Някой трябва да умре: или той, или тримата предводители на Трифектата.