Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Робърт посочи към няколко книги, които се намираха прекалено далеч от него, и Арон му ги подаде. Старецът ги разтвори, но дори не сведе очи към редовете. Изглеждаше, че по-скоро изпълнява някакъв ритуал, който да му вдъхне увереност.

— Тази война трябва да бъде спряна. Малцината, останали неутрални, като краля и жреците на Карак и Ашур, в един момент също ще трябва да вземат страна. Баща ти е прекалено силен, Арон. Трябваше да е изгубил още преди години. Гилдиите щяха да се разпръснат, неколцина значими щяха да умрат и тогава дребните кражби и търговията с пороци щяха да продължат по обичайния начин. Но не и сега. Всяка от страните е изгубила прекалено много. Те са като два елена, втренчили се един в друг. Първият, който премигне, ще изгуби.

— На това ли учиш сина ми? — попита Трен, застанал на прага. Никой от двамата не бе усетил приближаването му. — Силата ми е слабост, войната ми е грешка?

Арон потисна импулса си да отскочи назад като заварен да върши нещо недостойно. Вместо това той почтително сведе глава.

— Робърт казва истината — каза Арон. — Нужна ми е откровеността му, а не истории, които лъжат за могъществото на Трифектата и хвърлят вината другаде.

Трен кимна, видимо доволен.

— Бъди искрен в наставленията си — обърна се той към Робърт. — Никога не лъжи сина ми. Той е достатъчно голям за всяка истина, без значение колко болезнена. Освен това той е прав, Арон. Аз бях глупак. Пощадих Богомолките. Позволих на враг да живее, когато трябваше да го унищожа. Понякога дори и най-умният успява да заблуди себе си. Не е нужно да издигаш лабиринт, за да убиеш хлебарка. Просто я стъпкваш. Сега се приготви. Отивам да навестя човек, който ме излъга, и те искам до себе си. Има уроци, които не могат да бъдат усвоени от книгите.

Арон не попита за мястото, където отиват, макар че много му се искаше. Знаеше, че баща му ще му каже, когато сам прецени — нито по-рано, нито по-късно. И двамата носеха сиви плащове, символизиращи гилдията им. Черните ботуши, привидно захабените панталони и сивкавата туника на момчето бяха още нови. Но най-много се гордееше с оръжието, което се поклащаше до бедрото му, тънка рапира, скъсена според ръста му.

— Не казвай нищо, дори и ако се обръщат към теб — каза Трен. Уличките все още бяха тъмни. Утрото наближаваше, но до настъпването му градът си оставаше празен и притихнал. Малцината около тях също си имаха работа, така че никой не обръщаше внимание на бащата и сина.

— А ако ти ми наредиш да говоря?

Трен го погледна удивено:

— Защо бих правил подобно нещо?

Арон кимна, изчервен.

Докато прекосяваха различните улици, Трен изреждаше имената им, а също и към коя гилдия принадлежат.

— Територията е нещо, на което трябва да се гледа с особена сериозност — каза той. — Всяка постройка ни носи приходи. Магазините ни плащат, за да не ги обираме. А хората купуват наркотиците ни, предоставят ни хора и помагат за обучаването на най-младите ни членове. Всяка гилдия във Велдарен се опитва да създаде империя. А територията е първата предпоставка за това.

— Говориш, сякаш сме във война с останалите гилдии. Не е ли Трифектата нашият враг?

Трен скръсти ръце, а лицето му стана по-сурово.

— След време ще смажем предводителите на Трифектата. Ще разпръснем богатствата им по вятъра. По-дребните благородници ще се втурнат като псета и ще се сдавят за остатъците. Сред този хаос за нас ще има много за заграбване. Кой смяташ, че ще се съревновава с нас?

Арон засрамено извърна поглед:

— Останалите гилдии.

— Точно така. Те не са наши приятели. Не можем да имаме доверие на Ястребите, Пепелявите, Змиите, Вълците… Никому. В момента те са наши съюзници, защото ни обединява общият враг. Когато този враг бъде унищожен, примирието ще изчезне. Тогава ще се изправим пред нова война, която също ще трябва да спечелим. Никога не спирай да гледаш към бъдещето и не губи спомена за миналото. Останалите гилдии са били наши врагове. И отново ще бъдат.

Луната продължаваше да се спуска все по-ниско. Слънцето бе на път да изгрее.

Недалеч от голяма сграда, чиято табела бе боядисана изцяло в червено, Трен спря и отпусна ръка върху рамото на сина си.

— Ще посетим публичен дом. Знаеш ли какво се прави там?

Когато Арон кимна, баща му леко се навъси.

— Предполагам, че Зенке е виновен за това. Помни, че жените са слабост. Искам да останеш чист, Арон. Искам да станеш съвършен. Без силни напитки, които да замайват ума ти. Без плътски удоволствия, които да изцеждат силата ти. Без свещеници, които да поробват сърцето ти. Могъществото е единственото, което има значение. То и способността да го запазиш. Предстои ти да научиш още много. Когато станеш по-голям, ще започнеш да се учиш директно от мен. Хората се страхуват от името ми, но от теб ще се страхуват стократно повече.