Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Защото поисках.

Велиана се подсмихна. Самата тя би отговорила по подобен начин.

— Може и да е така, но аз обрекох живота си. Бих искала да зная на кого.

Безликата заби и последното колче с дръжката на кинжала си и се изправи. Освободено от ивиците плат, тялото й изглеждаше по-отпуснато и женствено. Гърдите й можеха да дишат спокойно. Велиана изпита неволна завист. Каква бе ползата да крие подобна красота?

Мисълта за красотата я сепна и тя прокара пръсти по кървавата ивица, разсичаща лицето й от веждата до брадичката. Сега никой не би нарекъл самата нея красива. Окото — или каквото бе останало от него — я пробождаше при всяко вдишване.

Свила устни, Зуса я наблюдаваше как проследява очертанието на белега.

— Ние сме безликите — отвърна тя, отмествайки поглед към леса. Кичур от косата й се спусна пред лицето, за да скрие израза на болка. — Ние сме три, прогонени жрици на Карак. Считани сме за робини на пола си, прекалено слаби и скверни, за да живеем в границите на храма. Полага ни се да живеем извън него, сред останалия грешен свят.

— Защо? Какво си сторила?

Велиана бавно отдръпна ръка от лицето си. Нямаше полза да размишлява над неща, които не зависеха от нея.

— Преспах с един послушник — отвърна Зуса. — Младеж на име Деврик. Тогава бяхме млади и глупави. Когато ни заловиха, той бе бит до кръв и му бе наложено десетгодишно покаяние. А аз бях принудена да стана една от безликите.

Другата жена се премести по-близо до огъня, осмисляща чутото. Красива жена бе заловена да спи с жрец. Заради това те я бяха прогонили, бяха скрили красотата й и я бяха обявили за скверна. Гневът проряза стомаха й. И тя бе обрекла живота си на това? Защо боговете я бяха поставили в подобна ситуация? Велиана поднови клетвата си за мъст срещу Трен и сина му.

— Сестрите ти също са красиви, нали?

Зуса кимна.

— Да, като всички безлики. Сега разбираш ли защо те спасих? Не можех да понеса да гледам как друга жена бива унизена, а красотата й унищожена. По-добре бе да станеш една от нас.

— Една от безликите.

— Вярата ми в Карак не е изчезнала. — Зуса приседна до нея. Пръстите й внимателно проследиха дирята от кинжала. — Пеларак ще ти помогне. Той е нашият върховен жрец и най-добрият ни целител. Освен това се нуждая от разрешението му, за да те включа в ордена ни.

Това беше лудост. Трен може би я смяташе за мъртва, а може би щеше да научи за случилото се с Гилеас. Тя не можеше да остави Джеймс сам. Гилдията се нуждаеше от нея. Джеймс също. Карак представляваше единствено идол. Пепелявата гилдия бе нейното семейство.

— Не мога. Аз съм част от гилдия. Ако не се върна, Трен ще унищожи всичко, за което милея.

Зуса замислено докосна устни, за момент загледана в далечината на размисъла.

— Не — каза накрая тя. — Още не. Трябва да се срещнеш с върховния жрец. А аз трябва да чуя думите му. Но след това ти обещавам, че ще ти дам шанс да помогнеш на приятелите си. Ще приемеш ли това, Велиана?

Тази мисъл я изпълваше с неприятно усещане, но ранената кимна.

— Така да бъде. Да вървим към храма.

Потс мразеше тази част от задълженията си. Той можеше да преглътне Леоновата префърцуненост, непоносимостта му към забавянията и дори резките промени в настроението му. Но не можеше да понася докладването по време на ваната му.

Макар че тлъстините преливаха на гънки и скриваха голотата му, сами по себе си те също не представляваха приятна гледка. За да влошат нещата, две красиви девойки усърдно изтъркваха кожата му с четки. А Леон не спираше да се кикоти.

Притежателят на богатството на рода Кънингтън, един от тримата лордове на Трифектата , помисли си възрастният съветник, е едно тлъсто кюфте, което се къпе. Ако наистина има богове, то те се отличават с отвратително чувство за хумор.

— Току-що получих сведения от Грийн Касъл — поде Потс, след като на два пъти напразно прочисти гърло. — Изпратили са поредна кола с вино. И настояват да платим допълнително, тъй като вече сме изпразнили половината им реколта.

— Кажи им, че ще им платя допълнително, когато получа проклетото вино. — За тази реплика Леон замени кикотенията си с раздразнено изскимтяване. — Онези улични негодници искат да остана без храна и вино. Преди беше само в града, а сега цялата околност гъмжи от крадци и бандити. Може би трябва да изпратим цяла наемна армия по западния път. Може би тогава ще си получа виното.

— Докато говорим за вино… Собствените ни запаси са намалели застрашително. Почти всички винопродавци във Велдарен отказват да търгуват с нас. Отказват да приемат парите ни, без значение колко им предлагаме.