Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Казах ти, че те искат да пукна от жажда! — изхленчи Леон. Тлъстините му се разшаваха във водата и оплискаха двете слугини. Те потръпнаха, но не казаха нищо. Потс също запази мълчание, макар че страшно му се искаше да изтъкне полезността на седмица глад.

— Изглежда Трен използва нова тактика — вместо това каза съветникът. — Вече не се опитва да ни банкрутира, а прави всичко по силите си, за да вгорчи живота ни. Керваните на Гемкрофт също изпитват затруднения заради него.

— Да вгорчи живота ни?! — беснееше Леон. — Имаме си работа с отрепки, които живеят в калта и се хранят с тор. Спомняш ли си онази кола с праскови? Трен накарал хората си да ги опикаят, а после нахранил свинете с тях. Какво ли не бих дал, за да се облекча върху главата на този негодник. Казвам ти, Потс, трябва да го смажем. Тази нелепица продължи прекалено дълго.

— Ако имате план, бихте могли да го предложите на предстоящото събиране — посъветва Потс.

Леон изсумтя и се намести във ваната. Още вода се разплиска встрани. Двете момичета се оказаха порядъчно наквасени.

— Започвам да се уморявам от тези срещи. По-рано не се ли провеждаха на всеки четири години, а не на две?

— Така беше — потвърди съветникът. — Но когато Трифектата обяви война на гилдиите, бе решено срещите да се провеждат по-често, за да бъдат усилията ви координирани по-добре. Предложението беше ваше, господарю — тактично добави Потс.

— Ха. Тогава съм бил идиот.

И все още си , помисли си Потс.

— И още нещо — гласно продължи той, решен да приключи с доклада си бързо. В противен случай щеше да му се наложи да изтърпи гротескното излизане от ваната, при което водата започваше да се стича на водопади от гънките тлъстина. Слугините никога не успяваха да увият туловището достатъчно бързо, за да скрият отвратителната гледка.

— А именно?

— Изглежда, че останалите гилдии са се обърнали срещу Пепелявата. Заграбили са почти цялата й територия, без няколко улици.

— Така ли? Да не би първомайсторът й да е умрял? — осведоми се Леон.

— Не. Джеймс Берен е още жив. Поне доколкото ми е известно, няма някаква основателна причина за този канибализъм.

Кънингтън замислено се почеса по брадичката.

— Подобна всеобща атака загатва за сериозна слабост. Трен трябва да се е обърнал срещу тях. Това е единственото, което би обяснило нещата. Опитайте се да заловите някой от Пепелявите, преди да са избити до крак. Възможно е да си спечелим съюзник.

— Както желаете. — Потс се поклони. И тъй като видя, че Леон хваща ръбовете на ваната, побърза да се оттегли.

Кайла седеше в стаята си. Не я свърташе на едно място. По някаква причина Трен не бе взел Зенке и нея със себе си, а само Уил и сина си. Зенке й бе казал, че става дума за нещо общо с Пепелявата гилдия, но не бе съобщил подробности. Самият той се бе оттеглил, за да навести някакви хубавици, и я бе оставил сама, отегчена и неспокойна. След спасяването на Робърт Хаерн тя не бе получавала никакви възложения. Бе решила, че ако това продължи още ден или два, ще помоли за участие в някой грабеж, за да не умира от скука.

Тя убиваше време, упражнявайки се с кинжалите си. Дължеше уменията си на един възрастен мъж, който я бе обучил преди много години. Сега тя се зае да си припомня всяка от усвоените техники. За да работи за Трен, трябваше да се намира във върхова форма. Ако някога се наложеше животът му да зависи от нея, посредствеността нямаше да се окаже достатъчна.

Потънала в работа, Кайла изгуби представа за времето. Във всеки случай, когато приключи, тялото й бе покрито с пот, а ръцете й трепереха. Тя изтощено се просна върху леглото, за да си поеме дъх. И бе прекалено уморена да се надигне, когато някой почука на вратата.

— Влез. Не е заключено.

Вратата бе открехната. Кайла очакваше Зенке или Уил, а може би дори Трен. Вместо това Арон бързо прекрачи прага и затвори вратата след себе си.

— Това е вече изненада — каза тя и се надигна. Усети, че погледът му се отклонява от лицето й, и в следващия момент осъзна, че горната част на ризата й е разтворена. Бореща се с изчервяването, Кайла побърза да се закопчае. Чувстваше се глупаво. Бе показвала много повече, за да си осигури благоразположението на определени мъже, но пък Арон бе още малък. Освен това тя осъзнаваше чувствата му към нея.

— Имам нещо за теб — каза той.

— Така ли? Да го видим? — Кайла протегна ръка.

Арон се загледа в пръстите й. Тя забеляза, че устните му леко потрепват, може би от нерешителност. Тъй като си спомняше каква досада бе изпитвала на неговите години и колко неловко й бе изглеждало всичко тогава, младата жена го окуражи.