Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Късметът не беше с тях. Действително имаше и седми войник. Той се бе облегнал на ъгъла и си подсвиркваше.

— Проклятие — прошепна Зенке, легнал по корем. — Това неимоверно усложнява нещата.

— Трябва да го отстраним — каза Кайла. — Но това може да означава, че само двама от нас ще влязат.

— Или влизаме всички, или изобщо няма да влизаме — заяви Уил.

Жената се извърна и го прониза с поглед.

— Тогава предложи нещо, биволе.

Едрият мъж реши да приеме думите й. Той кимна и скръсти ръце.

— Хубаво. Чакайте тук.

След това Уил започна да слиза. Предпазливото спускане на огромното му туловище изглеждаше особено смешно.

Озовал се на земята, той пое право към пазача, без да се опитва да се крие.

— Какво прави той? — попита Кайла.

— Успокой се. — Зенке се възползва от възможността да сложи ръка върху рамото й, но този път Кайла се отдръпна. Без да реагира, другият продължи: — Уил знае какво прави. А ако случаят не е такъв, нали не ние сме долу.

Тя не отговори. Двамата мълчаливо наблюдаваха как Уил помахва към пазача. Крачките на едрия мъж бяха придобили видимо пиянско залитане. Той каза нещо, което те не можаха да чуят, а в отговор пазачът посочи встрани. В жеста му личеше припряност, съответстваща за прогонването на досадно куче. Клатушкащият се Уил неочаквано се извъртя. Огромният му пестник се стовари върху войника. Докато онзи падаше, масивните ръце се обвиха около врата му.

Кайла започна да отброява мислено. Уил разполагаше с тридесет, най-много четиридесет секунди преди появата на останалите патрулиращи.

Мъжагата не изглеждаше притеснен, а спокойно повдигна тялото и го подпря на стената. Там кръстоса ръцете му, намести краката и наклони шлема, за да придаде вида на задрямал. Накрая срита няколко пъти нозете, за да ги застопори.

След миг Уил се бе изкатерил обратно при другарите си.

— Останалите ще го събудят, когато видят, че е заспал на пост — кисело каза Кайла. — И тогава ще започнат да ни търсят.

— Ти не познаваш пазачите — тайнствено се усмихна Уил. — Защо според теб той дежури сам, в задната част? Защото останалите не го харесват. Ще видиш. Сега се приготви. Шансът ни наближава.

Върху покрива на затвора бяха прикрепени големи месингови пръстени за факли. Тъй като огромните градски стени вече се издигаха съвсем близо, наоколо нямаше къщи, които тримата да използват за прикритие. Единствено плащовете им и сенките предоставяха защита. И те ги използваха със спокойното умение на опитни крадци.

Двамата патрулиращи изникнаха зад ъгъла и веднага забелязаха задрямалия. Единият грубо свали шлема му, а другият го сръчка в стомаха с дръжката на меча си. Когато клетникът не се свести, първият го зашлеви през лицето. Това вече имаше ефект. Сред подигравки войниците го сграбчиха за ръцете и го поведоха пред себе си.

— Той ще бъде наказан — прошепна Кайла. Чувстваше се глупаво.

— Сега е моментът — каза Уил.

Крадците притичаха към неохраняваната част на затвора.

Бяха се придвижили напълно безшумно. Зенке коленичи край средата на стената и извади свитъка изпод плащеницата си. Сетне го разгърна, притисна го към каменните блокове и прошепна задействащата дума.

Пергаментът започна да потъва сред стената и да бледнее. Със звучен пукот, накарал и тримата да трепнат, изчезна.

Зенке бавно притисна ръка към мястото. Върху лицето му изникна усмивка, защото пръстите му потънаха като отрязани в образа. След като намигна на останалите, той прекрачи вътре.

Кайла бавно си пое дъх и го последва.

Робърт Хаерн си спомни подмятането за жестокостта на тъмниците на крал Велор, при което напуканите и окървавени устни се усмихнаха. Пророчески думи…

Ръцете му бяха оковани над главата, и двете изскочили от ставите. Пръстите на краката му съвсем леко се допираха до земята. На всеки няколко часа изникваше пазач, който го издигаше по-високо. По този начин разтяганото тяло не можеше да намери опора.

Тази ситуация бе го накарала да насочи почти всичките си мисли към пръстите на краката. Само как му се искаше да усеща цялата тежест на тялото си върху тях. Или лениво да ги раздвижва сред тревите на някоя поляна, сред която е легнал по гръб.

По пладне пристигаше някакво дребно хлапе, което го хранеше със супа. Освен храната, със себе си то разнасяше и столче, за да се покатерва върху него.

Що за идиот допуска невръстно дете да работи сред подобна мизерия? След първото посещение на мърлявото хлапе Робърт бе престанал да се чуди, прекалено зает с други мисли. Вече просто накланяше глава назад, разделяше устни и изчакваше успокояващата течност.