Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Тя незабелязано пристъпи от крак на крак, стараейки се да прикрие смущението си.

— Тогава гилдиите не бяха за мен.

— Ти си опитна. Накарах сина си няколко пъти да ми разкаже случилото се. Зная всичко, което си сторила. Някога си се прехранвала, като си продавала информация. Не, не ми казвай на кого, не ме интересува. Но ти си действала и сред моя територия, отказала си да се присъединиш към гилдията ми. И въпреки това не само си оцеляла, но дори си преживявала доста сносно. Преди четири години си отхвърлила първото предложение на моя вербовчик. Четири години. А сега си помогнала на сина ми. Защо?

Искаше й се да разполага с по-добър отговор. Но тя прибягна до истината.

— Смятах, че ще спечеля.

Кайла очакваше избухване, а вместо това Фелхорн се засмя.

— Точно както се надявах. Ти не лъжеш, не криеш, не ми губиш времето. Уменията ти не могат да бъдат отречени, Кайла, а мотивите ти са толкова чисти, колкото бих могъл да се надявам. Ако се интересуваш от пари, мога да ти ги предоставя. А ако те интересува власт, нея също бих могъл да ти предложа. Вече съм ти длъжник, задето си помогнала на сина ми. Ако желаеш, бих могъл да ти предоставя шанс, за какъвто останалите само могат да си мечтаят.

Кайла погледна към Уил и Зенке. Искаше й се някой от двамата да загатне нещо за същината на предложението, което й биваше отправяно в този момент.

— И какъв е той? — попита тя.

— Стани част от съвета ми — каза Трен.

— Накратко, избор между провал и успех — намеси се Зенке. — Ти имаш потенциал. Покрай войната с Трифектата не можем да си позволим да губим време в излишни приказки. Ти си добра. Смяташ ли, че си достатъчно добра?

— Искам да се присъединиш към Уил и Зенке за едно начинание тази нощ — каза Трен.

Кайла седна пред тях и кръстоса крака.

— За какво става въпрос?

— Онези, които ме предават, трябва да бъдат наказани — рече Фелхорн. — Вярност до смърт. Смърт за неверните. Винаги съм се осланял на тези два закона. И нямам намерение да се отричам от тях. Бившият наставник на Арон, старец на име Робърт Хаерн, се намира в кралската тъмница.

Бузата на Кайла трепна при името. Трен разтълкува реакцията й погрешно.

— Да, точно така, някогашният учител на краля преподаваше и на сина ми. Арон настоява, че когато войниците започнали да обкръжават къщата, старецът му помогнал да избяга. Искам да зная дали това е истина. И искам да разбера повече за ролята, която Робърт е изиграл във всичко това. Ако е спасил живота на сина ми, тогава и нему също оставам задължен. Ако умишлено е взел участие в заговора…

Уил звучно изпука с кокалчета.

— Искаш да го измъкнем от затвора — рече Кайла. — Никога не съм чувала да правиш подобно нещо за някой от членовете на гилдията си. С какво един старец заслужава подобна чест?

Зенке сръчка Трен, видимо развеселен. Но Фелхорн не споделяше усмивката му.

— Зад опита за отвличане на сина ми стои някой влиятелен — каза първомайсторът. — Някой с голямо влияние в замъка. Нямам намерение да убивам крал, докато не се убедя във вината му.

Тонът му недвусмислено показваше, че Трен не се шегува. Кайла усети зараждаща се в гърлото си буца и побърза да я преглътне.

— Какво точно се иска от мен? — попита жената.

— Аз ще ръководя мисията — каза Зенке. — Уил също ще дойде. Нужен ни е и трети, но е възможно в опита за отвличане да е замесен човек от гилдията ни. Затова искаме да избегнем изтичането на информация. Е, какво ще кажеш? Ще помогнеш ли да проникнем в тъмниците на крал Едуин?

Лудост , помисли си Кайла. Абсолютна лудост. Ще бъдем заловени и убити. И всичко това заради някакъв си старец, който може би не знае съвсем нищо…

Трен я наблюдаваше внимателно, също като останалите двама. Тя добре осъзнаваше какво би означавал отказът й. Никога повече нямаше да получи възможност да присъства на събранията им. В съвета на Трен нямаше да има място за нея, не и след като бе станало ясно, че страхливостта й е по-силна от лоялността. Всички надежди за богатства, власт и вдъхвано у другите страхопочитание щяха да изчезнат завинаги.

— Ще дойда. Най-вероятно ще умра, но ще дойда.

— Добро момиче — намигна Зенке. Уил само изсумтя.

Тъй като осъзнаваха, че затворът би могъл да ускори смъртта на стареца, тримата веднага пристъпиха към подготовката на плана си. Няколко часа по-късно, подновила колекцията си от кинжали за хвърляне, Кайла се срещна с останалите двама в подземието на дома.

— Трен прокопа тунели, които отвеждат до няколко различни къщи и улици — каза Зенке. Той намести сивото си наметало, за да го увие по-плътно около себе си. Кайла зърна дълъг кортик в колана му, с боядисани в червено ръбове. Те се извиваха като океански вълни. Жената неволно потръпна при мисълта за подобно оръжие, врязващо се в нея.