Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Нощта няма да ни чака — изтъкна Уил. — Стига си плямпал, Зенке.

Другият се изсмя.

— Слушам, милорд.

Тримата се измъкнаха навън и поеха на север. Кубообразната постройка на затвора бе прилепена към замъка и нарушаваше симетричността му. Само най-горният етаж на тъмниците се подаваше ниско над земята, останалите килии се намираха дълбоко под нея. Видимото ниво, което притежаваше лукса на прозорци, макар и зарешетени, приютяваше затворниците с най-дребни провинения.

Кайла силно се съмняваше, че ще успеят да намерят Робърт Хаерн. Почти със същата сила се съмняваше и в успеха на плана им.

Тъй като бяха само трима, грубата сила нямаше да свърши работа — тъмниците бяха прилежно охранявани. А и оставянето на диря от трупове само щеше да влоши нещата. Щяха да се нуждаят от безшумност, от прикритие… и малко магия.

— Замъкът не е ли защитен срещу заклинания? — бе попитала тя по време на обсъждането на плана им.

— Да — бе отвърнал Трен. — Но затворът не е част от замъка.

Този пропуск бе учудил Кайла. По всяка вероятност причината за подобна глупост се свеждаше до финансови основания. Но действителната причина не представляваше интерес за тях. От значение беше, че това обстоятелство ще улесни мисията им. Под наметалото си Зенке бе прибрал свитъка на слабо заклинание, с чиято помощ тримата щяха да проникнат в затвора. Мистичният вход щеше да остане отворен десет минути. С толкова време щяха да разполагат за откриването на целта си. Бяха разработили няколко различни стратегии, за да разсеят или зашеметят пазачите, на които се натъкнеха — според обстоятелствата. Ключалките на килиите нямаше да представляват никакъв проблем за някой като Зенке. Щом освободяха стареца и го изведяха, мисията щеше да се превърне в среднощна разходка.

— А Уил защо ще идва с нас? — бе попитала Кайла, когато в един момент от обсъждането бе получила възможност да придърпа Зенке встрани. — Не ми казвай, че толкова едър човек умее да се прикрива.

Събеседникът й се бе засмял и се бе ухилил към мъжагата.

— Пънът идва с нас, в случай че прикриването не върши работа.

Докато се промъкваха към затвора, тя се надяваше, че на Уил няма да му се наложи да влиза в действие. Но същевременно се съмняваше, че надеждите й ще се оправдаят. Изглеждаше сигурно, че към края на задачата той щеше да е пукнал няколко глави.

— Наброявам само шестима — прошепна Зенке. Двамата с Кайла бяха приклекнали край ъгъла на една къща и наблюдаваха как войниците патрулират. Уил бе останал малко по-назад, може би не искаше да им пречи. А може би бройката на противниците не го интересуваше.

— Трима край портите — рече Кайла, загледана в тях. — Още двама обикалят в кръг. И последният стои в югоизточния ъгъл. Бихме могли да приемем, че още един пазач стои в северозападната част.

— Станаха седем. И това е по-малко от очакваното.

— Войниците са вътре — каза Уил. Кайла неволно се напрегна, защото очакваше прогърмелият зад гърба й глас да привлече вниманието на войниците. Само че гласът бе овладян и дълбок шепот.

Тя мислено се укори за наивността си. Уил не би се издигнал толкова високо в гилдията на Паяците, ако бе глупав или неопитен. Може би едрото му туловище умееше да се промъква по-добре от нея. Гордостта й веднага отхвърли тази възможност, но съмнението потвърди тази й догадка.

— Да, вътре ще има много повече — съгласи се Зенке. — Предимно струпани край входовете на останалите три нива. Те бдят за бегълци, а не за нашественици, което ще ни помогне на влизане, но и ще направи бягството ни по-трудно.

Те изчакаха още няколко минути, за да изчислят за колко време обхождащите завършват обиколката си.

— Разполагаме с тридесет секунди — каза Кайла. — Освен ако не възнамерявате да се погрижим за двамата.

— Ако го сторим, бихме спечелили минута — рече Уил. — Но после ще трябва да забравим за измъкването.

Зенке кимна. Успееха ли да се промъкнат, щяха да останат незабелязани. Но мъртвите или зашеметени пазачи привличаха внимание.

— Ами пазачът в северозападния ъгъл? — попита жената.

— Не сме сигурни, че там действително има часови — изтъкна Зенке.

— В такъв случай да отидем да проверим.

Тримата се покатериха върху къщата и по покривите се отправиха на запад, за да огледат по-добре. Кайла получи възможност да се удиви на умението на Уил. Той се катереше не по-зле от нея и макар че бе много по-тежък, дъските не проскърцваха по-различно.