Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Когато зад гърба му започнаха да се стичат сенки, Алиса се усмихна открито.

— Чини ми се, че можеш да почакаш още — продължи Джорел.

— Едно одеяло щеше да спаси живота ти — отвърна тя. Тюл я изгледа странно, но не отговори. Вместо това се обърна, за да се оттегли.

Очакваше го назъбен кинжал. След резкия проблясък на острието от шията на тъмничаря рукна кръв. Алената течност оплиска и одеянията на безликата, но с неестествена бързина се стече към пода.

— Той никога не би приел да ти служи — каза непознатата. — Но има други, които са готови да го сторят. Трябва да ги пощадим, стига да можем. В противен случай властта ти ще бъде оспорвана и не ще се задържи по-дълго от свещ сред буря.

— Властта ми?

Докато безликата отключваше килията й, Алиса се приближи към решетките и се вкопчи в тях.

— Кажи ми името си.

— Нямам име — отвърна непознатата.

— Ти каза, че си безлика, а не безименна. Как се казваш?

Белият плат скриваше очите на жената, но Алиса остана с впечатлението, че те я наблюдават с веселие.

— Силна свещ — отбеляза жената. — Казвам се Елиора.

— Чуй ме добре, Елиора. Няма да приема да управлявам през трупа на баща си. Каквото и да ти е било платено или обещано, аз мога да ти предложа повече. От теб искам единствено Мейнард да бъде заловен, а не убит.

— Виждам, че имаш слабост към неоснователните заключения. Откъде знаеш, че сме били изпратени да убием баща ти?

— Защо иначе ще говориш глупости за свещи и моята власт?

Елиора се отдръпна от вратата, за да може Алиса да излезе.

— Ти си умна, дете. И освен това си права. Обгръща ни хаос, но ще направя каквото мога. Зная, че е възможно баща ти вече да не е сред живите. Ако случаят е такъв, насочи гнева си към онзи, който ни нае. Не вини меча за пролятата кръв, а стискалата го ръка.

Безликата се отправи към стълбището. По пътя двете не се натъкнаха на никакви пазачи, живи или мъртви. По време на изкачването Алиса сама можа да чуе ожесточения лай на кучетата. До този момент не бе чувала подобна ярост.

Изглежда Елиора бе забелязала изражението й.

— Те са ужасени и разгневени — обясни тя. — Послужихме си с това просто заклинание, за да изведем войниците от дома. Уверявам те, че сестрите ми се намират вътре.

Алиса кимна мълчаливо.

Стълбището свършваше в претъпкана стая с неизмазани стени. Една-единствена врата извеждаше от нея, обичайно тя бе залостена от другата страна. Под лекия допир на Елиора вратата се отвори. Изглежда Джорел бе слязъл сам, без да уведоми останалите, иначе те биха заключили след него.

— Колко са сестрите ти? — попита Алиса. Елиора я прониза с поглед.

— Ние сме три — отвърна тя. — Макар че това може да се промени, ако продължаваш да тръбиш като муле.

Тъй като се бе озовала в тъмницата много скоро след завръщането си, Алиса не бе могла да се запознае с охранителните мерки, които бе взел баща й. Във всеки случай знаеше, че те ще бъдат сериозни. Колкото и пренебрежително да се изказваше за престъпническите гилдии, тя не бе глупава. Без достатъчно телохранители, мястото под всяко легло или във всеки гардероб можеше да крие асасин.

Но цялата тази охрана не бе затруднила безликите жени. Тази мисъл накара Алиса да изтръпне. Несъмнено семейство Кул стоеше зад тази атака, но имаше и известна вероятност заплатилата ръка да принадлежи на Трен Фелхорн. Неочаквано бащините й затруднения с гилдиите вече не й изглеждаха толкова жалки. Изглежда Тео Кул бе планирал тя да застане начело на семейството си. Определено щеше да вземе това предвид, докато впоследствие обмисляше как да постъпи с баща си.

Някъде в далечината долетяха крясъци, заглушени заради стените.

— Това трябва да е Нава — прошепна Елиора. — Тя обхожда двора и убива онези пазачи, сглупили да се поставят в уязвима позиция. Бързо. Трябва да достигнем стаята на баща ти.

Дебелият килим превъзходно обгръщаше босите й крака. Още по-приятен бе допирът на топъл въздух, облъхващ кожата й. Баща й винаги поддържаше къщата топла. Като малка Алиса бе обожавала да се сгушва пред някоя от много бройните камини.

Зимата все още не бе настъпила, но Мейнард вече бе повел борбата си срещу студа. Заради един от тези огньове Алиса едва не се отдели от безликата. За момент я обзе желанието да изостави всичко друго, да се свие и да остави на пламъците да стопят мраза, наслоил се в костите й. Но тя не спря, защото си представи хапливото подканяне на Елиора.

Двете навлязоха в просторен коридор. Повече от двадесет прозореца се простираха от дясната му страна, заслонени с виолетови завеси. По протежение на лявата стена бяха подредени портрети на предишните стопани на имението.