Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Макар че самият той щеше да се прибере, придружаван от над шестстотин наемници, Гемкрофт пак изпитваше притеснение. Освен войниците, шествието му щеше да включва още няколко стотици слуги, танцьорки и певци, търсещи възнагражденията си или легла, в които да преспят. После идваха и колите, които щяха да върнат обратно в града непродадените стоки, а също и огромни количества злато. Още двеста войници щяха да охраняват този конвой. Но Мейнард не се опасяваше от кражба, а от пожар.

Когато доближиха имението, сърцето на Гемкрофт се сви. Портата бе отворена. Целият двор бе осеян с ями, указващи задействането на заложените заклинания. Никъде не се виждаха тела, но нямаше съмнение, че мистичните експлозии са причинили смъртта на мнозина.

— Какво ще заповядате? — попита го командирът на наемниците.

— Сигурно са се възползвали от отсъствието ни и са ограбили къщата — рече Мейнард. — Вероятно същото се е случило и с дома на Леон. Но защо не са запалили и тук?

— Защото са заложили капан — отвърна наемникът. — И изчакват в засада.

Мейнард погледна към хората си. Със себе си той водеше цяла армия. Какво щяха да кажат те, ако побегнеше заради шепа крадци? Проточилата се война с гилдиите значително бе увредила репутацията му. Каквото и да бяха планирали престъпниците, този път той нямаше да отстъпи.

— Вземи четиристотин от войниците и претърсете къщата — нареди Гемкрофт. — Останалите ще останат с нас, за да ни пазят.

— Както желаете — кимна командирът и започна да издава отсечени нареждания. Мейнард и оставащите двеста наемници се спряха пред оградата. Той нямаше намерение да бяга от клопка, но и нямаше намерение да се втурва към нея.

Крадците започнаха да изникват от прозорците, когато войниците почти бяха достигнали вратата на дома. Ястреби и Паяци засипаха наемниците със стрели. Мейнард изруга. Войниците се хвърлиха към вратата — веднъж озовали се вътре, арбалетчиците нямаше да представляват подобна заплаха. Но не успяха да проникнат навътре. Разнесоха се писъци, примесени с екот на метал. Неспособни да влязат в дома, наемниците започнаха да отстъпват.

— Зад нас! — разнесоха се няколко вика. Мейнард се извъртя, но бе бутнат на колене. Наемниците го бяха заобиколили с издигнати щитове, за да го предпазят от дъжда стрели. Страх скова гърлото му. Дрънченето на метал започна да долита съвсем близо. Войниците започнаха да превеждат Гемкрофт през кордона от щитове.

— Притискат ни от две страни — каза един.

— Започват да изскачат от къщата — рече друг наемник.

Обградилата го стена от жив метал не му позволяваше да вижда. Край себе си Мейнард надушваше пот и кръв. Стрели не спираха да разсичат въздуха. Разнасяха се глухи издрънчавания, когато те срещнеха щитовете, или изревавания, когато попаднеха в плът.

И това ако не беше глупост , помисли си Гемкрофт. Навлязох право в капана им.

Нападнати от две страни и под непрекъснат обстрел, той осъзнаваше, че шансовете им са нищожни. Решен да види ситуацията, той избута встрани един от войниците.

Изглеждаше, че с това си действие бе изкушил самите богове. Стрела полетя към образувалата се пролука на бронираните редици и потъна в гърдите му. Мейнард Гемкрофт рухна на колене, стиснал ствола й с две ръце. Наемниците се скупчиха около него, ругаейки.

— Глупак — тъжно се присмя на себе си Гемкрофт. — Алиса… Да можеше да видиш баща си сега…

Трен бе застанал начело на групата, първа изскочила от имението — чувстваше, че и сто последователни убийства не биха смогнали да успокоят гнева му. Той и хората му се врязаха в първите навлезли наемници и не им позволиха да навлязат навътре. Така превъзхождащата бройка на войниците се обезсмисляше.

Наемниците, бързали да проникнат в къщата, за да се прикрият от обстрела, не бяха очаквали да се натъкнат на подобна ожесточена атака. Фелхорн изблъскваше мечове, изчезваше сред ударите и не спираше да разсича гърла. Край вратата започнаха да се струпват тела. Макар че Кадиш и Ястребите му стояха готови да се притекат на помощ, Трен не се нуждаеше от съдействие. След първите неколцина повалени наемниците трябваше да прегазват телата на падналите си другари. Подобна мигновена нестабилност бе повече от достатъчна за майстор на меча като Трен Фелхорн.

Когато наемниците на Гемкрофт започнаха да отстъпват, Трен даде знак за настъпление. Над сто мъже в плащове изскочиха от прозорците и се впуснаха сред отстъпващите, за да започнат да ги посичат с кинжалите и мечовете си. С един скок Фелхорн се озова отвъд телата, прониза в гръб побягнал наемник и изкрещя на хората си.