— Хайде де! — изрева Торгар и пресилено размаха меча си. — Да ви видим!
Единият от крадците се подмами и се хвърли към привидно уязвимия боец, който бе отвел меча си прекалено далеч. Вместо това се натъкна на огромен юмрук, врязал се в лицето му. Докато онзи рухваше, Торгар разсече раменната му кост. Падането на крадеца бе омекотено от разрастваща се локва от собствената му кръв.
Оставащият Паяк погледна към Мадлин, очевидно възнамеряващ да я използва за заложница. Торгар не му предостави тази възможност, а се хвърли в атака, без да се притеснява от острието на кинжала. Той разполагаше с предимството на превъзхождащо оръжие, по-добро умение и груба сила.
Прободен в рамото, наемникът не остана длъжен. Острието на меча му потъна в гърдите на крадеца и щръкна от гърба му, приковавайки го към стената. Това позволи на Торгар да пусне меча си, да сграбчи главата на набодения с меч и да строши врата. Когато отново хвана меча и го изтегли, Паякът рухна на земята.
Едва сега Торгар намери време да извади останалия в рамото му кинжал и да го огледа. Ръбът бе назъбен. Наемникът бе усетил това още при самото раняване.
— Дребен негодник — промърмори той и захвърли оръжието върху трупа на стопанина му. Сетне си пое дълбок дъх, обърна се и вдигна тялото на Мадлин.
Тя дишаше.
— Ще излезе, че това ще бъде моята голяма нощ — обяви Торгар, открадна си дълга целувка от жената и я изнесе навън, за да я пренесе до коня си.
Озовал се на седлото, проснал Мадлин пред себе си, наемникът пришпори коня си и препусна обратно към хълмовете. Надяваше се да успее да достигне колите, преди те да са успели да се отдалечат.
— Честит Златоливник, Трен — засмя се Торгар, когато прекосяваше градските порти. — Надявам се да се забавляваш поне колкото мен.
Трен бе видял дима, когато двамата с Кайла се бяха връщали от поста си край хълмовете. Лично бяха отишли да се убедят, че празникът ще бъде прекратен.
Приближаването им към града елиминираше всякакви съмнения. Гореше имението на Кънингтън.
— Защо проклетите глупаци са започнали толкова рано? — почуди се Трен. В гласа му се долавяше известно напрежение. — Леон е още толкова далече!
— Може би са се натъкнали на повече съпротива от нас? — предположи Кайла.
Фелхорн поклати глава:
— Каквато и да е причината, трябва да се отправим към имението на Гемкрофт. Щом къщата на Леон вече гори, там няма какво да правим. Проклятие! Имах такива прекрасни планове да го накарам да си плати за смъртта на Уил. Поне Мейнард трябва да умре тази нощ.
Той не каза причината, разбира се. Никога не би признал заплахата от жреците на Карак, на които бе задлъжнял.
Двамата се затичаха припряно. Близо до имението на Гемкрофт се натъкнаха на неколцина Вълци, които оглеждаха улиците. Синрик бе застанал край прозореца на една от близките къщи. Той събра длани около устата си и нададе вой.
— Този човек се нуждае от няколко пирона в главата, за да си закове хлопащата дъска — промърмори Трен. Двамата с Кайла се отправиха към него.
— Видяхме дима — рече Синрик. — Знаеш ли нещо? Надявахме се да дойде вестоносец, но никой не се появи.
— И ние знаем колкото вас — отвърна Трен. — Поне имението е разрушено. Нещо интересно тук?
— Никаква плячка — отвърна Вълкът. — Скука. За малко да отидем на празненството. Надявам се, че ще ни отделиш полагащото се, когато убиването започне. Заслужили сме си го.
Трен напусна дома, следван от Кайла, и се отправи към имението. Кадиш ги чакаше.
— Вече се чудех кога ще се върнеш — каза той. — Исках да зная какво да правя с него.
Вел посочи към вързания Джеймс Берен. Устата на изпадналия в немилост предводител бе запушена.
Фелхорн наклони глава в размисъл.
— Гилдията му унищожена ли е?
— Само неколцина още не сме убили — каза Кадиш Вел. — Ще ги преследваме, но мисля, че повечето от тях просто ще се присъединят към други гилдии. Така че може да се каже.
Трен кимна, изтегли меча си, приведе се и издърпа парцала от устата на Джеймс.
— Виждаш ли какво сполита онези, които се опитат да ми се противопоставят? — усмихнато попита той. Насиненото лице на Джеймс кимна. Трен Фелхорн се изправи и погледна към Паяците и Ястребите, които го заобикаляха. — А вие видяхте ли?
Крадците кимнаха. Трен отново се извърна и заби късия си меч в едно от очите на Джеймс. Все още усмихнат, Фелхорн завъртя острието и го издърпа рязко.
— А видяхте ли това? — обърна се той към крадците, загърбил слузящия череп. След като почисти меча си и го прибра, Трен се обърна към Кадиш. — Приготви хората си. Когато Мейнард и хората му достигнат двора, Вълчата гилдия ще ги заобиколи, за да отреже пътя им за бягство. Тази нощ ще сложим край!
Читать дальше