Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Наемникът отново нави свитъка и го стисна, при което хартията прошумоля. Няколко парчета от восъка се посипаха на земята.

— Дерек, остани тук. На връщане ще те убият.

— Не се страхувам да умра — заяви свещеникът, макар видимо да изпитваше страх.

— Дори и така да е, няма смисъл да се отправяш в капана им — каза наемникът. — Но щом желаеш, върви. Аз си имам по-важна работа.

С непресторено безразличие той обърна гръб на жреца и бързо пое обратно към палатката. При влизането си вътре завари Лори да се смее гръмко. Без да обръща внимание на въпросителния поглед на Тарас, Торгар се отправи към работодателя си.

— Господарю — прошепна наемникът, коленичейки край стола му. — Трябва да поговорим.

— Ей сега. — Кинън го потупа по рамото. — Леон тъкмо разказва една страшно весела история за…

— Важно е — настоя Торгар. Околното веселие секна веднага. Леон му хвърли поглед, който недвусмислено загатваше, че всеки негов наемник, осмелил се да го прекъсне по подобен начин, би споделил съдбата на Уил. А Лори разпозна настойчивостта в очите на наемника си и се обърна към останалите.

— Извинете ме за момент — каза той и се изправи. Без да чака подкана, Тарас също се надигна от стола си.

— Какво е толкова важно, та трябва да се отзовавам като слуга на собствения си телохранител? — попита Лори Кинън, когато тримата се озоваха извън шатрата.

Вместо отговор, Торгар му подаде свитъка. Лори го прочете, изпсува, хвърли го на земята и започна да го тъпче ожесточено.

— Къде е съпругата ми?

— Така и не е успяла да стигне до къщата — обясни наемникът и обобщи казаното от жреца на Ашур. След това отстъпи крачка назад и скръсти ръце, изчакващ нареждания.

— Не знаем дали е жива. — Лицето на Лори Кинън бе почервеняло от гняв. — Дори и да е жива, нищо не ни гарантира, че те ще я пощадят.

— А заплахата срещу теб и сина ти?

Лори погледна към Тарас, който мълчеше.

— През последните пет години съм получил хиляди подобни заплахи — отвърна Лори. — С какво тази е по-различна?

Торгар сви рамене:

— Колко силно искаш да си я върнеш?

— Въпросът не е в това.

— Точно това е въпросът. Това е единственият въпрос. Ако искаш да изглеждаш могъщ пред останалите двама от Трифектата, остани. Ако искаш да запазиш достойнството си недокоснато, остани. Но ако искаш да си я върнеш, дай нареждане да тръгваме и да отнесем слугите, храната и пивото. Така или иначе вече имахме празненство. Ти вече обсъди плановете.

Лори изглеждаше готов да убива. Ръката му докосна дръжката на украсения кинжал. Торгар не помръдваше. Той се бе изказал прекалено несдържано, но още не бе приключил.

— Дай ми време — настоя той. — Мога да я открия сам. Ще притисна страхливците, ще открия къде е и ще я доведа. Дай им каквото искат. То не е много. И в двата случая може да я убият, но няколко часа отлагане може да означават разликата между откриване на затворничка и труп.

Лори изтегли кинжала и насочи върха му към шията на Торгар. Ръката се тресеше.

— Той е прав — каза Тарас. — И в двата случая ще я убият. Това ни дава шанс.

Кинжалът се отпусна.

— Коленичи — каза Кинън.

Торгар се подчини. И дори не трепна, когато господарят му го сграбчи за врата и прокара тънък прорез по челото му.

— Закълни се в кръвта си — промълви Лори с треперещ от напрежение глас.

Наемникът допря ръце до челото си. Течната топлина започна да изпълва дланите му. След като преброи до десет, той посегна към нощното небе.

— Заклевам се в собствената си кръв, че ще я върна.

Лори обърса кинжала в носната си кърпичка и го прибра в ножницата.

— Това не е всичко. Ще я върнеш жива . Ако не, ще отрека честта ти, ще осмея името ти и ще те държа отговорен за случилото се. Откриеш ли я мъртва, изобщо не си прави труда да се връщаш, а се хвърли върху собствения си меч. Тази смърт ще бъде много по-лека от онази, която би те очаквала в ръцете ми.

С тежки крачки той влетя обратно в шатрата и започна да крещи заповеди. Последваха разочаровани викове. Празникът бе приключил.

— Нека да дойда с теб — каза Тарас.

— Не. Имам си достатъчно бреме. Няма да позволя да ти се случи нещо, докато търся майка ти.

— Мога да се бия — настоя младежът.

— Последваш ли ме, ще те убия лично — заплаши Торгар. Леко разтърсен, Тарас се обърна и също се отправи към платнището.

Наемникът поклати глава. В действителност той би се радвал да вземе Тарас със себе си, само че рисковете бяха прекалено големи. Единствено сам можеше да работи с нужната бързина.