Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Кайла го последва навън.

— Къде отиваш сега? — попита тя.

— Да взема сина си. Жреците би трябвало да са приключили с него. Искам той да види победата ни.

— Мейнард може вече да се приближава — възрази Кайла. — Точно сега няма време да го търсиш.

Трен застина насред крачка и се обърна към нея. Тези думи, а и желанието й да го забави…

— И защо трябва да го търся , след като зная къде е? — попита той. — Или ти е известна някаква причина, поради която Арон е напуснал храма?

Начинът, по който Кайла стоеше нерешително насреща му, полуразтворила уста, беше повече от достатъчен. Върху езика й се зараждаха лъжи, превърнали се в мъртвородени под изпитателния му поглед. Когато тя се бе присъединила към гилдията му, Трен бе съзрял в нейно лице огромен потенциал — човек, готов да изтърпи толкова много, да кърви и убива, за да стане част от Паяците. А сега виждаше насреща си слабост. Сега виждаше сърце, което не бе пригодно за нощта.

— Арон е избягал — каза накрая тя. — Успял е да надвие жреците. Срещнах го на покривите.

Трен пристъпи по-близо до нея. Ръката му незабелязано се намести по-близо до дръжката на меча.

— И ти не си ми казала това, защото…?

— Той ми каза, че за теб е все едно мъртъв. Никога повече няма да го видиш.

— Защо не си ми казала? — изкрещя Трен, без да се интересува, че другите крадци ги наблюдават.

— Защото той заслужава нещо по-добро — прошепна Кайла. — По-добро от това, което ти го принуждаваш да бъде.

— По-добро? Много скоро нямаше да остане човек, който да не потръпва от страх при споменаването на името му. Той щеше да се превърне в нещо повече дори и от мен. Той беше почти съвършен, а сега го няма. Мястото ти не е тук, Кайла. Никога не е било.

Тя се отпусна на едно коляно под замаха му и изтегли два кинжала от колана си. Те бяха тънки и извити, предназначени за хвърляне, а не близък бой. Трен знаеше това и се държеше съвсем близо до нея. Обсипваше я с удари, които я принуждаваха да се защитава и не й оставяха възможност да опита хвърляне.

Уменията й не можеха да се сравняват с тези на Трен Фелхорн. Тя бе момиче, което хвърляше ножове.

Един от тези ножове полетя във въздуха — последен отчаян опит. Кинжалът прелетя досами бузата на Трен. В следващия миг мечовете му бяха потънали в стомаха й. Кайла се задави. Коланът с оръжията й, разсечен, падна на земята. Самата тя го последва миг по-късно.

— Това няма значение — промълви тя. От устните й бълбукаше кръв. — Той вече е свободен от теб, Трен. Свободен…

С трепереща брадичка Фелхорн я наблюдаваше как умира. Всичко се разпадаше. Пожарът в имението на Леон Кънингтън. Предателството на сина му. До този момент не бе получил информация за покушението срещу краля, а и все още имаше шанс да убие Мейнард Гемкрофт. Нощта не беше изгубена напълно, все още не беше.

Той се отправи обратно към имението, за да изчака. Нямаше смисъл да търси Арон, не и сега. Когато нещата се успокояха, щеше да претърси целия град. Нямаше да остави непреобърнат камък. Но всичко с времето си.

— Какво беше направила тя? — попита Кадиш, когато Трен се върна вътре.

— Бе крила неща от мен. Нека хората ти заемат позиции. До час Гемкрофт и свитата му трябва да са се появили.

Кадиш сви рамене.

— Жалко за кучката. Сладурана беше.

Това й качество бе спомогнало за покваряването на сина му. Трен изсумтя и стовари пестника си върху стената.

Кадиш Вел разумно се оттегли, за да даде последни наставления на крадците си.

При ранното разпускане на празника Мейнард Гемкрофт бе видял, че нещо не е наред, но не знаеше какво точно. Макар отсъствието на Мадлин веднага да му бе направило впечатление, причината за самото отсъствие не му беше известна. Що се отнася до Леон, той не спести обидни епитети по адрес на домакина. Гневът му дори сътвори нови словосъчетания.

Тогава те видяха огъня и разбраха, че гилдиите са избрали тази нощ, за да се проявят. По разположението на дима можеше да се прецени, че пожарът се намира в дома на Леон. Дебеланкото стоеше пред огромната шатра и изливаше нови ругатни.

— Подпалили са дома ми? — промърмори той, след като се поуспокои. — Тези имбецили са подпалили дома ми? С голи ръце ще ги изкормя до един! Ще им опикая главите, ще натъпча ушите им, ще хвърля гениталиите им на прасетата и после ще накарам прасетата да ги изнасилят.

— Върви да се погрижиш за къщата. И вземи подобаваща охрана — каза му Мейнард. — Улиците не са безопасни за нас, без значение какъв кордон ни придружава.