Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Той посети хората си, посочи заместник и ги уведоми за преждевременния край на Златоливника. След това се метна на един от конете и се понесе към стените на Велдарен. По пътя си препусна край тяло, проснато в тревата. Бялата роба на трупа бе почервеняла от кръв.

Торгар смяташе, че ще се затрудни с намирането на Паяк, но начинанието се оказа обидно лесно. Докато яздеше на изток, наемникът зърна сив плащ. Крадецът очевидно бързаше, защото крачеше съвсем непредпазливо.

Със смях Торгар насочи коня си подире му в една тясна уличка. Паякът се извърна, само че прекалено късно. Наемникът скочи от седлото и стовари юмруците си върху главата му. Крадецът се свлече като разглобено плашило.

Торгар го придърпа по-навътре и го притисна към една стена, където защипа носа му и му нанесе няколко плесника, за да го свести.

— Сега мълчи — каза Торгар, прилепил длан към устата му. — Не искам още отсега да започвам да те режа.

Паякът леко пребледня и кимна. Наемникът се засмя.

— Хубаво — рече той и изтегли меча си. — Бъди послушен и нещата ще протекат добре за всички замесени.

— Какво искаш от мен? — попита крадецът, когато Торгар отдръпна ръка.

— Името ти, за начало.

— Тобиас.

— Добро начало. Сега е време за още няколко въпроса. Къде се беше разбързал така?

Тобиас млъкна и умишлено погледна встрани. Торгар подбели очи, отново стовари юмрука си, сграбчи ръката на крадеца и прониза дланта. Паякът понечи да изреве, но наемникът блъсна главата му.

— Слушай внимателно, глупако. Чувал ли си за Кървавите ездачи? Макар да са от Кер, репутацията им е добре известна из западните земи.

По погледа на Тобиас личеше, че е чувал.

— Радвам се, че името ти е познато. Знаеш ли какво е любимото им мъчение? Вземат четири от конете си, по един за всеки крайник, и опъват по едно въже, пристегнато около глезените и китките. След това конете биват насочени в различни посоки. Няма да повярваш колко високо избликва кръвта, когато въжетата се опънат.

Торгар завря усмивката си в лицето на Тобиас.

— Някога бях част от Кървавите ездачи. Макар да имам само един кон, ето го там, страшно ще се изненадаш какво мога да постигна с малко въже.

След като извъртя меча си, размествайки кост, наемникът го отдръпна. След това зададе въпроса си отново.

— В дома на Леон ни нападнаха войници — каза плувналият в ледена пот Тобиас. — Аз бях отвън, когато те започнаха да извират. Надявах се да открия Трен и да го предупредя.

Торгар погледна на изток, където огромна димна колона се протягаше към небето.

— Мисля, че той вече знае. Сега ме интересува нещо, което не е толкова лесно за откриване. Вашият първомайстор разполага с един много специален човек. Знаеш ли за кого говоря?

Пролича, че Тобиас знае.

— Само не питай за това — каза Паякът. — Трен ще ме убие, ако ти кажа.

— Аз ще те убия два пъти по-мъчително — изръмжа Торгар.

Тобиас се изсмя в лицето му.

— Мислиш се за по-страховит от Трен? Хайде, използвай проклетия си кон. Няма да ти кажа.

Торгар въздъхна. Бе се надявал да избегне мъченията. Но пък поне в тях го биваше.

Нужни му бяха десет минути. След това той остави Тобиас да притиска ръце към оголените си вътрешности.

— Прав си, Трен може и да те убие — каза на раздяла наемникът. — Но пък трябваше да проговориш по-рано.

Той се върна на булеварда и отново препусна на изток. Ритмичният тропот на копитата му вдъхваше увереност. Отправяше се към непретенциозно и зле охранявано скривалище.

Тобиас му бе казал, че Трен се е нуждаел от всичките си хора в тази славна нощ.

Торгар изсумтя. Излизаше, че и той също ще помрачи удоволствието на негодника. До този момент димът се издигаше единствено от мястото, където се намираше имението на Кънингтън. Може би домът на Кинън бе незасегнат.

Търсената къща по нищо не се отличаваше от останалите — малка врата в средата, без прозорци, наклонен дървен покрив. Торгар я отмина и продължи, за да запази изненадата, спря коня си и го привърза за вратата на една от съседните къщи. Сетне изтегли меча си, целуна острието и се затича. С все сила се вряза във вратата на скривалището. Дървото се напука под устрема му.

От вътрешността на къщата някой изруга. Осъзнаващ, че разполага с малко време, Торгар скочи отново. Този път вратата отхвърча. Отвъд нея стояха двама Паяци, изтеглили кинжали. Мадлин лежеше неподвижно в ъгъла. Само дано не бе мъртва. Наемникът нямаше намерение да се самоубива, нито възнамеряваше до края на дните си да се укрива от Лори Кинън.