Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Седящата насреща му жена, тридесетгодишна дама в изтънчени одежди, му хвърли остър поглед, възмутена от изказа. Торгар й намигна.

— Ще прощаваш — обясни той. — Акълът ми е само кал. Тук съм по служба.

Тя изсумтя и демонстративно се обърна към дамата, седяща от лявата й страна. Двете започнаха да си шепнат, видимо недоволни от присъствието му. Торгар въздъхна. Небеса, как мразеше тези пиршества.

— Възнамеряват да се обърнат към краля — каза Тарас.

— Ха — изсумтя Торгар. — По-скоро…

Наемникът прекъсна зараждащото се цветисто сравнение, защото в този миг в огромната шатра влезе жрец на Ашур.

— Този пък кой го е пуснал тук? — попита Торгар. Тарас, прекалено зает да слуша обсъжданите подкупи, не обърна внимание на думите му.

Наемникът се изправи и пое, за да пресрещне белоробия свещеник. Последният се оглеждаше объркано.

— Добре дошъл на събирането ни — каза Торгар, взе ръката му и я стисна. Жрецът, сравнително млад мъж с хубава прическа и сянка на мъх върху бузите, го погледна облекчено.

— Трябва да призная, че се чувствам неориентиран — рече свещенослужителят. — Трябва да говоря с Лори Кинън, но не е лесно да го открия сред цялото това множество.

— Аз отговарям за охраната на лорд Кинън — каза Торгар. — В момента той е зает да обсъжда търговски дела. Можеш да кажеш на мен причината за идването си, за да преценя дали си струва да го прекъсвам.

Жрецът не поиска някакво доказателство, което да потвърди думите му. А Торгар се зарадва, че е успял да стигне до жреца, преди онзи да е изтърсил нещо пред някой от роднините.

— Става дума за Мадлин… — поде свещеникът.

— Почакай. — Торгар повдигна едрия си показалец към лицето му. — Нито дума повече. Да отидем на някое по-спокойно място.

Свещеникът кимна. Торгар го изведе през един от страничните входове на шатрата, кимвайки на постовите.

— Как се казваш?

— Дерек — рече жрецът. — Просто Дерек.

— Дерек да бъде — засмя се наемникът в опит да го предразположи. Напускането на палатката не изглеждаше да е успокоило жреца. Един поглед към всеобщия разгул предоставяше достатъчно обяснение: несъмнено в тази нощ много от моралните повели на Ашур биваха нарушавани. — Не обръщай внимание на това — Торгар махна с ръка и обърна жреца към себе си. — За какво става дума?

— Открихме госпожа Кинън нападната близо до дома й — поде свещеникът. — Спасихме я, преди крадците да са успели да я пленят. Надявахме се, че тя ще пренощува в храма ни. Оцелелите й телохранители и слугини го сториха. Но на сутринта открихме, че тя е избягала.

Гневът започна да кипи в гърдите на Торгар. Оказваше се, че докато е придружавал Тарас, друг от хората, за чиято безопасност трябваше да се грижи, е бил нападнат. Тъй като не бе получил никакви вести, той бе сметнал, че Мадлин е достигнала дома успешно. Но дали наистина беше така?

— И защо ни съобщавате чак сега? — попита наемникът.

— Изпратихме жрец, който да съобщи на лорд Кинън, че съпругата му ще нощува в храма ни. — Дерек се огледа. Лицето му потрепваше нервно. — Съобщението не е достигнало до лагера ви. Открихме, че пратеникът ни е бил убит. Калан, нашият върховен жрец, изпрати неколцина от братята ни в градското имение, за да проверят дали тя е там. Оказа се, че не е. Дали госпожа Кинън се е върнала тук?

Погледът на Торгар отговаряше достатъчно красноречиво.

— В такъв случай трябва да съобщите на господаря си — настоя Дерек. — Съпругата му е изчезнала. Опасяваме се, че крадците все пак са успели да я отвлекат.

— Ако действително е така, възможно е тя вече да не се намира между живите — въздъхна наемникът. — Не сме получили никакви искания.

— Всъщност — Дерек протегна трепереща ръка — мисля, че сте получили.

С най-малкия необходим натиск пръстите му придържаха запечатан с восък свитък. Върху восъка нямаше печат. Торгар прие посланието, повдигнал вежда.

— Мъж в сиво наметало ме спря, докато идвах насам — рече Дерек. — Той ми даде този свитък и ми каза да го връча на онзи, на когото съм щял да отнеса съобщението си. И се закле, че съм щял да умра, ако опитам да го отворя.

Докато говореше, жрецът плахо отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че разчупването на печата ще предизвика експлозия.

Торгар разпечата свитъка и го разгърна. Съобщението бе кратко. Прочитането му не изискваше много време.

Лори Кинън, сложи край на празненството. Напусни Велдарен още тази нощ. В противен случай Мадлин умира. После Тарас. После и ти.