Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Юношата пристъпи напред и веднага се отдръпна. Закривеното острие прелетя точно над главата му.

И двамата знаеха, че времето не е на тяхна страна. Хаерн приклекна ниско над земята и се хвърли наляво. Той се блъсна в стената и отскочи във въздуха, където се превъртя. Кинжалите му полетяха надолу към завихрения плащ. Но Норис не се остави на заблудата. Предводителят изблъска остриетата, а след това нанесе удар към мястото, където Хаерн щеше да се приземи.

Само че той не се приземи. Коридорът бе достатъчно тесен, за да му позволи да опре крака на стената, да овладее инерцията и да се оттласне. Рамото му удари Норис в стомаха. Единият кинжал потъна в гърдите на Змията, другият разсече слабините. Предводителят рухна на пода. Зелените му панталони бързо потъмняваха от кръв.

— Винаги съм се чудил дали бих успял да надвия Трен — процеди той със задавен глас. — Излиза, че не мога да убия дори хлапето му.

Хаерн пристъпи към него, за да изрита кинжалите от ръцете му.

— Моят нож или стражите? — попита той.

— Крадец срещу крадец — каза Норис и изкашля кръв.

Хаерн издигна острие в поздрав, превъртя го и нанесе удар. Зенке се появи точно когато той почистваше кинжала.

— Ето къде си! — извика мъжът. — Изглежда цялата армия се е стекла тук.

Той спря, когато видя и разпозна тялото.

— Убил си Норис? Мамка му. Започвам да си мисля, че си се сдържал по време на тренировките ни.

Макар да изглеждаше нелепо, Хаерн почувства срам.

— Сега е различно — каза той. Искаше му се да може да обясни по-ясно. — Тренировката си е тренировка. Това… това има значение. То е истинско. Имаш ли представа как да се измъкнем?

— Да, макар че няма да се окаже лесно. От един килер ще излезем на покрива. — Той потупа Хаерн по рамото и додаде: — Каквото и да стане, знай, че се гордея с теб.

Двамата се затичаха към края на коридора и изритаха вратата. Озоваха се в нова трапезария, видимо предназначена за персонала. Изпод вратата в отсрещния край се процеждаше дим. Забелязал това, Зенке започна да ругае.

— Проклетите страхливци са подпалили къщата преждевременно! Някоя от Змиите се е паникьосала. Трябва да ускорим бягството си!

Той притисна качулката към устата си и намигна на Хаерн, който носеше маска.

— Ти си дошъл подготвен — отбеляза мъжът.

Двама крадци от Змийската гилдия изникнаха насреща им, когато доближиха вратата. Хаерн посече единия, а Зенке се погрижи за другия. В поредния коридор можеха да видят, че огънят напредва бързо.

— Няма да успеем — изкрещя Хаерн. Зенке приклекна, за да вижда под дима, и посочи.

— Виждаш ли онзи завой? Веднага след него, от лявата страна, има врата. Тя отвежда до килера, за който ти казах. Той ще ни отведе на безопасно място.

Зенке обърса чело и се загледа в пламъците.

— На сравнително безопасно място — поправи се той.

— Аз ще тръгна напред — каза Хаерн. — По-бърз съм. Ако пламъците са достигнали вратата, ще дотичам обратно.

Зенке понечи да възрази, но юношата вече търчеше надолу по коридора.

Димът се струпваше на диплещи се облаци край тавана. Отвъд всяка врата, край която момчето притичваше, бушуваха пламъци. Езиците им с готовност изтъняваха дървесината, нетърпеливи да погълнат още. Димът започна да гложди очите му. Маската се оказа недостатъчна, за да го предпазва, затова Хаерн притисна и ъгъла на качулката пред лицето си. Не спираше да кашля. Много скоро престана да вижда.

Горещината в коридора бе непоносима. Нямаше значение, че никакви пламъци не докосваха кожата му. Непосилната топлина заплашваше да го изсуши като плод, запратен във фурна.

Наученото от тренировките му помогна да продължи, запазвайки съсредоточеност. Въздухът нямаше значение. Жегавината нямаше значение. От значение беше единствено да продължи да измества краката си.

Ръката му периодично се допираше до стената. Усетът за движение леко го обнадеждаваше. Когато пръстите най-сетне напипаха врата, на Хаерн му се прииска да изкрещи от радост. Подобен възторг го прониза и когато той стисна дръжката. Макар че тя не бе хладна, допирът до нея не бе изгарящ. Юношата рязко я отвори и се стрелна вътре. Искаше му се по някакъв начин да даде знак на Зенке. Тъй като димът скочи да го последва вътре, Хаерн затвори вратата след себе си.

Килерът бе мрачен, но прозорците пропускаха достатъчно светлина. Повечето от тях бяха съвсем малки. В другия край на помещението се издигаше голям светъл кръг, покрит със стъкло. Хаерн почти можеше да си представи хладния въздух, скрит зад този прозорец. Искаше му се да се гмурне в него като в езерце.