Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Тогава ще се бием — изръмжа Сянката. — И ще се надяваме, че Трен ще пристигне с достатъчно хора, за да ни помогне.

— Нападат — изкрещяха няколко гласа. Войниците бяха започнали да се вливат в двора. Подобно на метални мравки, те отново заобиколиха дома, само че зад оградата. Повечето бяха въоръжени с дълги мечове и щитове, но имаше и такива, които стискаха алебарди, копия и бойни чукове. Четирима носеха дебел ствол с подсилен връх и метални дръжки. Те насочиха преносимия си таран към вратата. Десетина от другарите им ги придружаваха.

— Задръжте вратата — каза Зенке и отстъпи назад. — Аз ще пазя задната част.

— Побързай — рече Гарт. — И се моли Норис да не се е подплашил.

Почти веднага след това войниците с чукове атакуваха прозорците на долния етаж. Гвардейците започнаха да скачат вътре — крадците не бяха достатъчно, за да завардят всички прозорци. Зенке изтегли меча си и посече първия, приближил се до него. Втори войник се опита да използва щита си, но крадецът се оттласна от стената и заби меча си над щита, в рамото. Цялото имение екна от разпалващото се сражение.

Когато достигна стаята, вратата й зееше отворена. Хаерн беше изчезнал.

При първия звън на стъкло Хаерн веднага отключи, за да провери какво става. Войници в тежки брони стояха пред прозорците и размахваха чукове, които с лекота трошаха подсиленото стъкло. Проблясващи късчета засипваха килимите. Гвардейците започнаха да нахлуват в къщата.

Облекчението му бе примесено с тревога. Облекчение — защото намесата на краля определено щеше да попречи на Трен да изпълни плана си. Тревога — защото войниците щяха да видят в негово лице поредния млад член на гилдиите.

Но няма да ме убият толкова лесно , помисли си той с кисела усмивка. Стиснал кинжали, той се обърна надясно и се затича. Ако имаше надежда за бягство, то тя щеше да се крие някъде в задната част на къщата. С малко късмет щеше да се измъкне през някой изоставен прозорец, точно както бе сторил при бягството от къщата на Робърт.

Хаерн бе прекалено бърз за първата вълна нахлули войници, но вратата в края на коридора го отведе в оръжейна. Насреща му се приближаваха трима войници, повдигнали щитове. Юношата отскочи встрани и замахна към глезена на най-близкия стражник. Острието на кинжала отскочи от бронята. След претъркулването си Хаерн скочи право сред тримата. Те се извъртяха, за да го нападнат, само че огромните щитове затрудняваха движенията им. Момчето се извиваше като танцьор. Кинжалите му потъваха в сгъвките на метала.

Той рязко се оттласна от един щит и се блъсна в нагръдника на друг войник. Двамата полетяха към земята. По време на падането кинжалът на Хаерн проблесна и се вряза във врата на поваления, сетне още веднъж и още веднъж. Бликналата кръв оплиска маската му.

Останалите двама войници, чиито крайници кървяха от няколко дълбоки рани, се опитаха да посекат момчето, за момент останало да лежи върху трупа. Ударите им не го засегнаха. Далеч преди това Хаерн се бе претърколил отново и вече политаше към оставащите си противници. Този път кинжалите му посякоха краката им, безпогрешно открили уязвимите цепнатини в броните. Оставил един мъртвец и двама обездвижени, Хаерн продължи към следващия коридор.

Мъж в наметалото на Змийската гилдия едва не се сблъска с него. Закривените му кинжали капеха кръв.

— Кой си ти? — успя да попита Змията, преди Хаерн да скочи.

Противникът се оказа далеч по-опитен от очакваното. Едното закривено острие отрази атаката, а другото зае позиция да посрещне скочилото тяло. Хаерн изви тялото си в поза, която да му позволи да остане незасегнат и да отскочи към вратата на оръжейната. Още докато се приземяваше, разбра кой стои насреща му.

— Ти си Норис — каза Хаерн.

Първомайсторът на Змиите се изплю.

— А ти трябва да си хлапето на Трен. Чух, че си започнал да се скапваш. Той ли те изпрати, или това е твоя собствена глупащина?

— Моя — потвърди юношата и бавно зае бойна поза. Норис се усмихна в отговор на движението му.

— Мислиш, че можеш да надвиеш танца на плащеницата ми? — Той започна да се поклаща, отпуснал ръце. — Ела да ме изпробваш.

Норис започна да се върти. Плащът му се превърна в непредвидимо преливаща сянка. Хаерн го наблюдаваше удивен. Първомайсторът продължаваше да се върти все по-бързо и по-бързо. Ръцете му също се бяха превърнали в сенки — скрити сенки, носещи смърт.

Хаерн се чувстваше като жертва, вцепенена от танца на кобра. Но част от това вцепенение бе породено и от възхита. Определено трябваше да научи този танц. Трябваше да овладее подобно умение.