Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Крачещ из дома на Кънингтън, Зенке се чувстваше леко огорчен. Вратите и прозорците бяха масивни, но обширният двор бе криел малко капани, и то предимно целящи да предупредят за наличието на нашественици, а не да ги убият. Самата къща се бе оказала още по-разочароваща. Само десет войници бяха оставени да я пазят. Това беше.

Гарт, който вървеше редом с него, бе още по-унил.

— Никакви натруфени богаташи, които да размажа — промърмори той. — Глупаво. Бас ловя, че Гемкрофт е оставил много повече войници. Трябваше да отида там. Защо Трен ме изпрати тук? Исках да троша глави!

— Млъкни, Гарт — рече Зенке. — По-късно ще получиш шанс.

Гарт сви рамене.

— Къде е Норис?

— Това не мога да ти кажа — отвърна Паякът. — Той и Змиите му би трябвало да подготвят горивото за пожара.

Двамата се приближиха към редицата прозорци, обърнати към предния двор.

— Прозорците няма да се отворят, затова ще се съсредоточим над вратите — каза Гарт и посочи към къщите от другата страна на улицата. — Там ще разположим арбалетчици. Когато Леон пристигне, те ще го изчакат да отмине и ще го обстрелят в тил.

— Простичък план — заяви Зенке. — Но трябва да проработи. Къщата остана непокътната, така че Кънингтън няма да подозира нищо.

— Ще подозира. — Гарт посочи на изток. — Погледни. Пушек.

Зенке леко приведе глава. Наистина, няколко колони дим се издигаха от източната част на града.

— Несъмнено домът на Гемкрофт. Нима са го подпалили толкова рано?

— Да ти приличам на гадател? — възмути се Гарт. — Върви там, ако се интересуваш толкова. Аз свеждам отговори до юмруците си.

— Това може би обяснява забавянето на Трен — промърмори Зенке.

Гарт го погледна въпросително.

— Нищо. Отивам да проверя хората си. Ти остани тук и се оглеждай за пристигнали преждевременно. Постарай се да изчакаш да влязат в къщата, преди да нападнеш. Освен това не бих се изненадал, ако Леон изпрати хора, за да проверят дома му, когато види дима. Тях не закачай.

— Не съм идиот — изръмжа Гарт.

— Още не си ме убедил — отвърна Зенке и бързо се отдалечи. Пътьом той хвърли бърз поглед към залязващото слънце. Къде беше Трен? Защо се бавеше?

Множеството съкровища, пръснати из дома, бяха привлекли пълното внимание на крадците. Никой не поглеждаше към Зенке.

Още в началото на суматохата той си бе набелязал път за бягство: малка врата, отвеждаща до килер с кръгъл прозорец. От това място Зенке лесно би могъл да достигне покрива, а веднъж озовеше ли се там, възможностите ставаха неограничени. Но присъствието на Трен беше наложително. Без Фелхорн всичко се обезсмисляше.

Отправил се към задната част на дома, той дочу звуците на битка. Любопитството му го накара да отвори вратата на малка, но добре осветена трапезария. Крадец от Змийската гилдия лежеше мъртъв на пода. Друга Змия, кървяща, се сражаваше с младеж със сиво наметало и окъсана маска. Ченето на Зенке едва не увисна.

— Това не е възможно — промълви той.

Гласът му привлече вниманието на крадеца. Този миг бе достатъчен за младия противник. Той мълниеносно пристъпи напред, заби кинжала си между ребрата, сетне замахна. Убило и втория си противник, момчето отново зае бойна поза. Зенке я разпозна, защото самият той му я бе показал.

— Какво правиш тук, Арон? — попита той. Маската не бе го заблудила.

— Не съм Арон, а Хаерн. Арон е мъртъв.

Мъжът поклати глава, все още удивен.

— Колцина си убил? — попита Зенке, докато затваряше вратата след себе си.

— Петима.

— Петима? — Паякът се изсмя. — Ти си се побъркал, Арон. Прощавай. Хаерн. Мислех, че си в храма на Карак?

— Избягах — отвърна Хаерн и взе кинжалите на убитите, които бяха по-големи от неговите. Сетне свали наметалото на единия труп, за да го обвие около собствените си рамене. Накрая почисти новите оръжия, мушна ги в колана си и пристегна маската. — Дойдох да сложа край на това, Зенке. Ще ми помогнеш ли? Или трябва да убия и теб?

Зенке поклати глава. Разкъсваха го ужас и лудешко веселие, породено от дързостта на момчето.

— Няма да ти помогна. Но и няма да те спирам. Аз изчезвам, Хаерн. Тази нощ.

— Изчезваш? Как?

Зенке приседна на пода.

— Имах усещането, че планът на Трен не е истински. Затова не се изненадах, когато научих същинския му замисъл. Срещу значителна сума в злато продадох истината на краля. След около час това имение ще бъде заобиколено от стотици войници. Ако има справедливост, по това време Трен ще се намира тук. А аз ще бъда сметнат за поредната жертва, изпепелена напълно от пламъците.