Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Изгубихме прекалено много хора — каза Кайла. Чувстваше единствено ледена празнота. По кожата й плъзнаха тръпки. Беше сигурна, че е престъпила в последните мигове на живота си. — Провалихме те. Не можем да устроим засада.

Трен наклони глава, хвана жената за брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Бях предвидил всичко — каза той. — Дори и това. Но ти не отговори на въпроса ми.

Кайла погледна към двамата мъртви крадци.

— Те бяха нарушили заповед — рече тя. — Накарах ги да си платят.

Фелхорн се усмихна.

— Неподчинение, наказано със смърт. Такива жени харесвам. — Той я целуна по челото. — Да вървим на празника. Предстои ни още много работа. До този момент семейство Кинън оставаше незасегнато. Време е да променим това.

Трен напусна стаята и се отправи в коридора.

Като потънала в кошмар, Кайла го последва.

Настроението на краля бе по-лошо от обичайното. От прозореца на кулата той бе наблюдавал пълчищата, стичали се извън града и към хълмовете, за да се влеят в набъбващите тълпи на празненството.

В тронната зала го чакаше Джерънд. Шестнадесет гвардейци стояха на пост около кралската особа.

— Сякаш армия се стича пред прага ни — каза крал Велор, докато се настаняваше на престола си. — Днес няма ли молители? Никой ли не се е явил, за да се докосне до правосъдието на короната?

— За тях е по-важно да вземат участие в празненства, които се провеждат веднъж на няколко години, отколкото да чакат да чуят решение, което биха могли да получат във всеки друг ден — тактично обясни Джерънд.

— И все пак… нито един? — почуди се владетелят. — Все трябва да има неколцина разпалени.

— Имаше. — Джерънд Кролд прочисти гърло. — Но аз си позволих да ги отпратя. Предвид нещата, които знаем, днешният ден може да се очертае като… интересен. Счетох за най-разумно да се погрижа за безопасността ви.

Крал Велор подбели очи и за да демонстрира храбростта си, нареди на половината от телохранителите си да се оттеглят. В залата останаха само осмина войници.

Кролд стори всичко по силите си, за да не покаже отвращението си. Заради пълчищата наемници, стекли се отвъд стените, съветникът бе решил да се погрижи днешният ден да протече без събития за краля. А имаше и нещо друго: в момент, когато всички очи бяха насочени към срещата на Трифектата, твърде възможно бе някой кинжал да замахне към престола.

— Безопасност — промърмори кралят. — Ти често обещаваш това, но обещанията ти не се изпълняват. Успокояващите ти приказки си остават само думи. Обеща ми главата на Трен Фелхорн. Къде е тя?

Джерънд се прокашля тактично и погледна към войниците. След секунда кралят осъзна намека и отпрати и оставащите осмина.

— Нека не ти хрумват идеи — каза владетелят, когато останаха сами, и отдръпна наметалото, за да покаже златния си меч. Джерънд далеч не бе впечатлен, но не показа това.

— Както несъмнено разбирате — поде съветникът, — да се уреди убийството на Трен Фелхорн не е лесна задача. Вие далеч не сте първият, който желае смъртта му. В продължение на десетилетие мнозина други са пожелавали същото. И въпреки това той си остава жив, а могъществото му расте.

— Искам главата му, а не оправдания — изсумтя крал Едуин Велор.

— В момента не ви предоставям нито едно от тези две неща, а само ви съобщавам напредъка. Моите хора се промъкваха из целия град и похарчиха много. В замяна на това до този момент получихме много малко. Но е достатъчен само един шепот, само един предател, и цялата инвестиция ще се оправдае десетократно. Споменах напредък. Действително имаме напредък: разполагаме с предател.

Кралят се приведе напред в трона си.

— Открил си член на гилдията му, готов да се обърне срещу него? — Едуин не можеше да скрие вълнението си.

— Не мога да кажа — настоя Джерънд. — Предполагам разбирате. Няма да кажа нищо за него или нея. Не мога да си позволя нещо да достигне до Трен. Ще ви кажа само, че цената беше абсурдно висока. Плановете за нападението, за които бяхме узнали, в действителност са лъжливи. Но моят информатор ме уведоми за истинския замисъл. Ако всичко се развие добре, най-късно до утре вечер ще ви поднеса главата на Трен Фелхорн върху поднос.

— Отлично. — Кралят се плесна по челото. — Какво ли ще правя без теб, Джерънд?

Кролд се усмихна. В действителност той възнамеряваше да надживее владетеля, а не обратното.

— Владетел с вашите умения винаги ще открие начин — рече той.