Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Момчето поклати глава:

— Не съм Арон. Нито сега, нито когато и да било занапред. Арон е мъртъв. Аз съм Хаерн.

Кайла сви рамене.

— Така да бъде, Хаерн. Ако искаш да оставиш този живот зад себе си, тогава се махни. Ти си силен и умен. Премести се в Кинамн. Или Мордина, ако обичаш да пътуваш. Но този град принадлежи на Трен. На баща ти. Махни се. Моля те. Ако опиташ да се намесиш, само ще намериш смъртта си.

Хаерн отново поклати глава.

— Аз не съм страхливец. Освен това ти грешиш. Този град не принадлежи на никого. Ба… Трен само е накарал хората да си мислят така. Аз мога да спра това. Мога да спра страха.

Кайла се изправи.

— Ще сложим край на глупавата война. Тази нощ Трифектата ще умре. Недей да умираш заедно с нея, Хаерн.

Тя понечи да се отдалечи, но спря. Един от кинжалите й полетя във въздуха и потъна в дъската край крака на Хаерн.

— Ако ти потрябва — рече жената. Хаерн обърна кървясалите си очи към нея. Кайла отвърна на погледа му, сетне скръсти ръце и се извърна. — Ако ти кажа нещо, нещо добро и носещо надежда, ще оставиш ли мисията си?

Юношата мушна кинжала в колана си. Оръжието бе по-леко от обичайното и острието му бе прекалено извито, но пак бе за предпочитане пред нищо.

— Обещавам — каза той. Не беше сигурен дали казва истината.

— Делисия е жива — рече Кайла. Само три думи, но те бяха достатъчни, за да го разтърсят. — Върнах я при жреците на Ашур. Те я спасиха. Захвърли вината, която те тласка към отмъщение, Хаерн. Създай си нов живот, другаде.

Тя му изпрати въздушна целувка и скочи към улицата. За момент ръката й улови ръба на покрива, за да забави падането. Хаерн не се приближи, за да подслушва отново. Не погледна към улицата, изневиделица започнала да се изпълва с членове на трите гилдии. Мислеше единствено за рухналата в ръцете му Делисия, прободена от стрела.

Мислеше и за образа й, който го бе посетил в храма на Карак, за думите й, за студения огън, за изтъкването на напразните молитви. Лъжи. Всичко това бяха лъжи на Лъва. Гневът му се разпали по-силно.

— Благодаря ти, Кайла — промълви той.

Юношата отново се понесе сред покривите, окрилен от наученото. Делисия бе жива. Още му бе трудно да повярва. Жива, слава на Ашур.

Въпреки радостта той знаеше, че не може да захвърли отговорността си. Но щеше да спази даденото обещание.

Надявайки се, че ще успее да стигне навреме, Хаерн се спусна на земята и се затича към имението на Леон Кънингтън, чието нападение бе предвождано от Зенке.

По нареждане на Кайла трите гилдии се разделиха и обградиха имението. Джеймс и неговите хора заеха източната част, Ястребите на Кадиш се съсредоточиха на запад. Крадците не се прикриваха. Тази нощ щяха да демонстрират мощта си пред целия град. Подземният свят се бе надигнал и оголваше зъби. Които много скоро щяха да се окървавят.

— Виждате ли? — попита Велиана, настояла да остане с Паяковата гилдия. Завесите на един от прозорците на долния етаж се разклатиха.

— Пазачи — рече Кайла. — Надали ще се окажат много.

— А ако все пак се окаже така?

Кайла сви рамене:

— Тогава ще имаме повече за убиване. — Тя повдигна ръка. Разузнавачите от другите две гилдии видяха движението й и го повториха. След като преброи до пет, жената рязко спусна десницата си. Сред тихото шумолене на плащове и обвити в плат ботуши, нападението започна.

Кайла бе сред първите, които се изкатериха по хвърлените въжета. Велиана не се отделяше от нея.

Четиридесет Паяци се озоваха в двора. След като се прегрупираха, те се втурнаха към дома. Кайла предвождаше нападението, стиснала два от кинжалите си, готови за хвърляне.

По време на изготвянето на плана бе останала само една неизвестна — капаните на Мейнард. Със стегнато гърло Кайла търчеше по тревата и се молеше, че тя няма да се окаже сред клетниците.

Избухнала зад нея експлозия я повали на земята. Наоколо полетяха камъни и буци пръст. Неколцина крадци изреваха от болка.

Ръцете на Велиана я сграбчиха веднага, изправиха я и я тласнаха напред.

— Не спирайте — кресна червенокосата жена. Последваха още експлозии. Моравата се превърна в огнен ад. Магията на заложените капани бе непозната на Кайла.

Неколцина Паяци бяха притичали пред нея. Един от тях изпищя, озовал се обгърнат от неочакван пламък. Силата на удара го запрати чак до оградата. Главата му се разтроши при сблъсъка с метала й.

Кайла се насили да отвърне поглед. Подобни експлозии долитаха и от позициите на другите два щурма. Изглежда коварните капани напълно обграждаха дома.