Дэвид Далглиш - Танц с плащове

А тъй като улиците бяха почти пусти, Хаерн долавяше някои от репликите им. Част от него беснееше заради шумните им разговори. Ако Трен узнаеше, щеше да ги накаже жестоко. Тази мисъл го накара да потръпне. Някога бе обичал подобен човек…

Хаерн поклати глава. Все още го обичаше. Не можеше да лъже себе си. Трен беше чудовище, но пак си оставаше негов баща. Ако прикриваше чувствата си, само щеше да се изложи на опасност.

— … пожара — каза един от Паяците.

— Аз лично нямам търпение — рече друг.

— Ами Джеймс?

— Изчакай докато настъпи суматоха. Кадиш ще…

След това тримата отново се отдалечиха. Хаерн преодоля един комин, прескочи тясна уличка и се настани на новия си покрив. От отсрещната страна на улицата се простираше огромното имение на Гемкрофт. Под него тримата Паяци изчакваха. Още не беше ясно за какво.

Юношата предпазливо пристъпи по-близо до ръба. Кракът му изпробваше всяка от керемидите, за да се убеди, че те няма да се раздвижат под тежестта му. Доближил се, Хаерн легна по корем и извърна глава към тях. Тримата отново разговаряха. От вълнение бяха забравили дисциплината си.

— … са проклетите Ястреби? — каза левият.

— Подранили сме — рече десният.

— Пепелявите също ги няма — отбеляза средният, който си чистеше ноктите с кинжала. — Дали изобщо ще дойдат?

— Трен се разбра с Джеймс — рече левият. — Ще дойдат.

— Не бих имал против, ако Ястребите не се появят — каза десният. — Негодници до един, дай им само да убиват. Превърнаха незначителна дрязга в клане.

— Учат се от предводителя си — каза средният. — Кадиш обича да яде сурово месо. Човешко месо. Всеки го знае.

Хаерн се навъси. Тези тримата определено не следваха примера на своя предводител. Част от него се надяваше, че Трен ще чуе непредпазливите им приказки. Друга, много по-голяма, се надяваше никога вече да не види баща си.

— Вижте там. — Десният посочи към улицата. Осмина мъже в Ястребови плащове крачеха открито насред улицата. Закривени кинжали проблясваха в коланите им.

— Да не са се побъркали? — попита левият.

— Обявили сме война — рече средният. — Изглежда Кадиш иска всички да видят.

Хаерн се извърна към приближаващите се. Най-отпред вървеше Кадиш Вел, усмихнат алено. Превръзката висеше леко отпуснато на лицето му.

Когато се приближиха, Ястребите изтеглиха кинжалите си.

— Къде са останалите? — попита средният Паяк. Сетне посочи към голямата къща. — И защо не се прикрихте поне малко? Онези вътре няма да се трогнат от няколко обхождащи плаща, но вие се държите като армия.

— Кой е казал, че не сме? — рече Кадиш. — Хората ми идват. Въпросът е… Къде са Пепелявите? И къде са останалите паячета?

Болт потъна в земята пред краката им. Върхът му избухна в сивкав дим.

Двете групи крадци се извърнаха и видяха самотен плащ да се приближава. Пепеляв плащ.

— Крайно време беше — рече Кадиш Вел. — Къде са останалите?

Мъжът презареди малкия си арбалет, но го остави насочен към земята.

— Изчакват сигнала ми — обясни разузнавачът. — Не очаквах, че толкова много хора ще се съберат пред портите на целта.

— Подавай го — каза левият Паяк. — Слънцето почти е докоснало стената. Останалите вътре пазачи трябва вече да са готови.

— Не трябва да сигнализирам, преди да видя някой от главните Паяци.

Кадиш подбели очи и изруга.

— Виж мен — каза средният Паяк и посочи с палец към гърдите си.

— Говоря за истински големец.

Паяците въздъхнаха.

— Няма да чакаме дълго — каза средният. — Паяците пълзят навсякъде.

Неочаквано Хаерн осъзна уязвимостта си. Що за глупост! Надали той бе единственият, който шпионираше от покривите…

Юношата се отдръпна от ръба и понечи да се претърколи. Длан се притисна над устата му. Върхът на кинжал се опря до ребрата му.

— Мълчи — прошепна женски глас. Хаерн видя позната усмивка насреща си.

— Кайла — промълви той.

— Какво търсиш тук? — попита тя. Двамата се бяха отдръпнали в средата на покрива, така че онези на улицата нямаше да чуят шепота им.

— Трябва… трябва да направя нещо — рече юношата и почувства изчервяването си. — Искам да ги спра. Да разваля замисъла на Трен.

Кайла прехапа устна и се загледа в него. Дори и зад маската Хаерн се чувстваше незащитен. Той скръсти ръце и извърна поглед.

— Аз трябва да поведа тукашното нападение — рече тя. — Зенке ще се погрижи за дома на Кънингтънови. И в двете атаки участват стотици, Арон. Няма как да направиш нещо.