Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Синрик се засмя.

— Така си и знаех. Един открит удар тук… не представляваше най-силната ни страна. Е, какъв е истинският план? Не бих понесъл вълците ми да пропуснат клането.

— Когато празникът наближи края си, ще се присъедините към мен, за да нападнем имението на Гемкрофт. Хората ни ще изчакват там в засада. Ние ще пресрещнем опитващите се да избягат.

— Ще ги заобиколим като ранени сърни — каза Синрик.

— Вечно с твоите ловни аналогии — каза Трен и неволно се засмя.

От върха на хълма затръбиха тромпети. Колона наемници се отправи надолу, следвана от Леон Кънингтън. От запад бе издигната голяма покрита клетка. Тя бе поставена върху кола, която я понесе към сцената.

— Какво става? — рече Фелхорн. Заради тромпетите тълпата се бе втурнала насам. Сред тази блъсканица трудно щеше да си проправи път. Двамата със Синрик се оказаха сред първия ред зяпачи.

— Леон се хвалеше за специален номер, който ще сложи началото на празника — обясни Синрик, без да си прави труда да шепти. Суматохата около тях заглушаваше всичко. — Но не е казал какво. Хората ми не можаха да узнаят, макар да подкупваха със злато и плът.

Трен кимна неспокойно. Той не обичаше изненадите. Още повече ненавиждаше ситуациите, в които не разполагаше с лесен и бърз изход. Нямаше да се окаже лесно да си проправи път сред сганта.

— Съберете се, съберете се — изкрещя Леон Кънингтън, накуцващ сред войниците си. Мейнард и Лори също вървяха с него. При тази гледка сърцето на Трен подскочи. И тримата предводители, събрани на открито. Ако смъртта ги връхлетеше, дори нямаше да се наложи да продължава с плана си. Войната срещу Трифектата щеше да бъде спечелена.

— Предполагам не носиш арбалет със себе си? — обърна се той към Синрик. Уви, въпросният поклати глава.

Семействата на Трифектата спряха на известно разстояние от тълпата. Заобиколиха ги наемници, сковани в смесените си брони. Сумтейки от усилие, неколцина от бойците преместиха покритата клетка върху средата на платформата. Сред събраните се понесе мълва — тълпата се опитваше да отгатне онова, което й предстоеше да види.

Към сцената се приближи възрастен мъж и повдигна ръка в апел за тишина. Трен го позна — това бе Потс, съветникът на Леон.

— Днес моят господар е подготвил дар не само за Трифектата, но и за всички вас, добри ми жители на Велдарен! — изкрещя старецът.

Онези, които не бяха замълчали, сега притихнаха. Мърморенето се превърна в почти пълна тишина.

— Много дълго те крадяха от вас — продължи Потс. — Много дълго те ви караха да се криете и да треперите от страх от отрови и кинжал. Ние се сражавахме с тях заради вас, кървяхме заради вас, умирахме заради вас.

Долетяха освирквания, но те бяха единични. Сред безплатното изобилие никому не беше до спор.

— Какво става тук? — просъска Трен към Синрик.

— Казах ти, не зная — отвърна Вълкът.

Потс се извърна към склона и посочи. Петима мъже тъкмо напускаха голямата шатра и подемаха спускането си. Те бяха облечени в кафяви роби, главите и лицата им бяха обръснати. Татуировки покриваха вратовете и китките, като змии се простираха към очите. Двамата първомайстори веднага ги разпознаха. Това бяха нежните мъчители, Леоновите виртуози в причиняването на болка.

Стомахът на Трен се сви като изпълнен с олово. Той осъзна кой е затворен в клетката.

— Проклетници — прошепна той. — Земята да се продъни под тях.

Петимата обградиха клетката и повдигнаха ръце. С драматичен жест Потс нареди отварянето на клетката. Инквизиторите отместиха преградите. Четирите стени паднаха надолу.

Уил стоеше привързан към дебел кол, който мъчителите побързаха да пренесат върху сцената и да го поставят в пригодения за целта отвор. Плененият изглеждаше изтощен, но иначе незасегнат. Бяха го оставили единствено по набедрена препаска. Едрите му мускули се напрягаха срещу въжетата, стегнали ръцете и краката му.

— Уил Кървавия — изкрещя Потс. — Дясната ръка на Трен Фелхорн! Предоставяме го на вас, жители на Велдарен. На вас и на нежните мъчители.

— Приятно гледане! — изкрещя Леон от склона.

Един от инквизиторите пренесе малка маса от колата. Друг разстла отгоре й кърпа с инструменти.

За начало започнаха с малките игли. Двама от мъчителите се заеха да ги забиват под ноктите на Уил. Други двама правеха същото, но с ноктите на краката. Петият непрекъснато наблюдаваше въжетата, пристягаше ги при нужда или помагаше на другарите си, когато пленникът се опиташе да раздвижи пръсти или прегъне колене.