Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Не знаехме какво да правим. Татко мислеше да изпрати хора, които да потърсят… тялото ти. Аз обмислях да отида във Велдарен и да се обърна към жреците на Карак. Надявах се, че са те пленили — жива и пленена е за предпочитане пред мъртва в полето. Не смеех да се надявам на завръщането ти.

Алиса погледна към Зуса, която кимна. Този жест й даде смелост да продължи.

— Да вървим при баща ти — каза тя. — Трябва да говоря с него.

— За какво става въпрос? — поинтересува се Йорен.

— Става дума за нещо, което е само за неговите уши. След като ще заема мястото на баща си, има някои неща, които бих искала да обсъдя с Тео. Той е лорд на Ривъррън, поне на практика, ако не по закон.

Младежът не изглеждаше особено доволен от молбата й, но не се възпротиви. Надяваща се, че нервността й не личи, Алиса го последва в шатрата на Тео.

Мъжът все още седеше пред маса с остатъците от закуската.

— Небеса, Алиса Гемкрофт отново е сред нас! — извика Тео Кул и тласна стола си назад, за да се изправи. — Сметнах, че пазачите ми дрънкат глупости. Или че някоя лъскава курва от празненството се е замотала насам.

— Поласкана съм от сравнението — отбеляза Алиса.

— Погледни се на какво приличаш, момиче. Кучетата ми са влачили из прахта по-здрави парцали. Това е вторият път, в който се явяваш пред мен окъсана. Гемкрофтови сигурно се въртят в гроба.

Гняв измести част от смущението на Алиса. Действително, прекосяването на реката не се бе отразило особено благоприятно на одеянието й, и без това разкъсано от паническото бягство. Сушенето на огъня бе свило плата, а обличането бе задълбочило някои от разкъсванията. Косата й не приличаше на нищо. Страшно се нуждаеше от гореща вана.

Но под тази рокля все още стоеше Алиса Гемкрофт, чийто род владееше всички мини в северните земи. И тя нямаше намерение да търпи подобни обиди.

— Ако желаеш да си запазиш благоразположението ми, съветвам те да си мериш приказките. И да се извиниш — каза тя. — Първо ме сравняваш с блудница, а после с боклуците, които кучетата ти размятат.

Йорен почервеня от избухването й, но Тео само се засмя в отговор на неочакваното ожесточение в гласа й.

— Уместно. Приеми извиненията ми, лейди Гемкрофт. Веднага ще наредя на слугините да приготвят ваната и подходящи дрехи.

— По-късно. Сега трябва да говорим по работа. Става дума за бъдещата ми позиция.

— Това все ще може да поча… — поде Йорен, но Алиса го сряза.

— Веднага — натърти тя и се вторачи в Тео Кул. — Или възнамеряваш да не зачетеш желанията на една гостенка? Нима слуховете, които се носят за семейство Кул, ще се окажат истински?

Цялата шатра утихна. Усмивката на Тео угасна, веселието изтля от очите му.

— Така да бъде. Ще разговаряме по работа. За какво става въпрос?

— Насаме — додаде тя и изгледа Йорен.

Младият мъж се намръщи, но Тео не бе в настроение за цупене.

— Оставете ни — обърна се той към телохранителите и сина си. И посочи към Зуса. — Но тя също излиза.

Зуса се поклони. Под платнището останаха единствено Тео и Алиса. Кул замислено приглаждаше с пръсти сребърния си нож за хранене.

— Седни, ако искаш — предложи той. Жената остана права.

— Имам въпрос за теб. Баща ми те надвива непрекъснато. Знаеш ли защо? Защото ти си нищожен бирник в далечен град, седнал да крои планове да придобие нищожна част от владенията му.

— Това ли е въпросът ти, момиче? — попита Тео. Пръстите му се бяха обвили заплашително около прибора.

— Аз мога да ти предоставя нещо много повече от нищожния Ривъррън — продължи Алиса. — Кое е по-важно за теб: богатството или Йорен?

— Какви са тези глупости? — кресна Тео. Алиса пъхна ръка в скрития джоб и изтегли кинжала. Две крачки я отведоха на един замах от гърлото на Тео. Едрият мъж разумно застина, наклонил глава встрани. Ръката му все още стискаше ножа. — Извини ме. Все още чакам същинския въпрос, а също и предложението ти. Тъй като ти си жена и не си свикнала да преговаряш, ще проявя търпение и ще ти дам още един шанс.

— Няма да се омъжа за Йорен — каза му тя. — Ти няма да получиш богатството на рода Гемкрофт. Но ако застана начело, ще те възнаградя богато. Баща ми притежава няколко мини на североизток, недалеч от градчето ти. Данъците ти са ги направили почти безполезни. Ще ти предоставя тези мини, а също и Ривъррън. В замяна ще искам от теб да оттеглиш благословията си за брак.

Тео потри брадичката си.

— Изглежда забравяш нещо. След сватбата всички тези неща ще станат моя собственост. Собственост на Йорен, но той е мой син. Ти ми предлагаш да се откажа от всичко, за да получа част от него? Защо си мислиш, че бих се съгласил? Какво ще ме накара? Само не казвай, че ще ме заплашиш. Не ме е страх от ножчето ти.