Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Крал Велор се изсмя.

— Истина е. Но какво ще правя днес? Без дрязги, без посланици, без пиршества? Ще умра от скука.

— Разполагам с решение на проблема.

Джерънд плесна двукратно с ръце. Един от пазачите пред главния вход на тронната зала разтвори вратите. Десет момичета с почти прозрачни копринени одежди прекрачиха прага. Малки камбанки потрепваха върху китките и глезените им.

— Тези танцьорки са дошли чак от Кер — представи ги Кролд. — Наричат ги Голите звънчета. Трябва да ви призная, че танците им струват цяло състояние.

Жените подеха танца си.

— Голите звънчета? — попита крал Велор и облиза устни. — Но аз виждам много коприна.

— Дайте ни време да заслужим името си — завалено каза една от танцьорките. Гласът й бе приятно дрезгав.

Голите звънчета се нуждаеха от почти половин час, за да заслужат името си напълно. Джерънд ги наблюдаваше не само от учтивост. Откакто Трен бе отвлякъл съпругата му, съветникът бе непрекъснато измъчван двойно — от притеснение за нея и заради факта, че е останал без близостта й. Чуждоземните жени танцуваха с опит — всяко движение целеше да подчертае определена извивка, да изтъкне краката им или да привлече внимание към устните, гърдите или кръстовете.

При всяка изминала минута една от тях захвърляше част от одеянието си. Кралят ги наблюдаваше с изключително внимание. Несъмнено след края на танца щеше да покани две или три от тях да го придружат в покоите му. Кралят нямаше съпруга — факт, от който мнозина бяха недоволни. Но пък владетелят бе още млад, така че Джерънд бе успял да потуши повечето възражения, изтъквайки именно това. В най-лошия случай щяха да изникнат няколко копелета.

Дали някоя от голите жени, чиито камбанки не спираха да звънят ритмично, нямаше да се окаже бъдещата майка на принц?

Една от танцьорките особено бе привлякла вниманието на Кролд. Косата й бе тъмночервена, най-голямата му слабост. Гърдите й бяха по-малки от тези на останалите жени, но това също му харесваше. Освен това тя се бе разсъблякла последна. А може би желанието на съветника бе породено от начина, по който погледът на краля се бе задържал най-дълго върху нея. Може би точно по тази причина Джерънд щеше да му я отнеме. Косата ми може да е посивяла, но пак съм по-голям мъж от този сополанко.

Голите звънчета започнаха да се поклащат по-усилено. Камбанките, изработени от различен метал, се сляха в приятен хаос. Червенокосата се извиваше съвсем близо пред владетеля. Единствено тя стискаше звънчетата в китките си, за да спре дрънченето им. Това бе направило впечатление на Джерънд. След като всички останали се стараеха да вдигнат колкото се може повече шум, защо…

В следващия миг той видя как пръстите й се извиват към чашката на една от камбанките.

— Спрете я! — кресна Джерънд Кролд и посочи. Един от войниците в ъгъла повдигна арбалета си и стреля. Болтът прониза тила на червенокосата. Кръвта й оплиска лицето на краля. Звукът, с който главата й се стовари върху каменния под, накара съветника да потръпне. Дълга и тънка игла, несъмнено с отровен връх, се отрони от пръстите й. Останалите танцьорки отстъпиха назад. Някои ридаеха, други безстрастно се взираха в тялото.

— Какво става тук? — изкрещя Едуин. Джерънд внимателно повдигна иглата и му я показа.

— Някой я бе наел, за да ви убие.

Лицето на владетеля почервеня.

— Трен! — ревна той. — Това е работа на онзи негодник Фелхорн! Искам го мъртъв, чуваш ли ме?

— Задействал съм плана си, кралю.

— Знаеш ли къде е той? — продължи да крещи владетелят.

— Имам представа къде би трябвало да се намира — призна Джерънд Кролд. — Но още не сме получили сигнала…

— Изпрати войниците — нареди кралят. — Всички, до един. Той ще умре тази нощ, разбра ли? Изпращай ги!

— Да, кралю — каза Джерънд и се поклони ниско.

Намръщен, Велор започна да крачи пред трона си. Накрая посочи към две от танцьорките и щракна с пръсти.

— Свалете им камбанките и ги претърсете. Няма да позволя на онзи негодник да ми развали удоволствието. Но и няма да допусна да ме наръгат в собствените ми покои.

Останали без звънчета, двете жени неохотно последваха краля към спалнята му. Следваха ги стражи с извадени мечове. Когато вратата се затвори след малката процесия, Кролд въздъхна и се обърна към останалите жени.

— Съжалявам — рече той и кимна в отговор на погледа на началника на стражата. След това съветникът също излезе. Не искаше да гледа как оставащите войници застилат пода на залата с красиви трупове.