Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Кайла знаеше, че е добра катерачка, но се съмняваше в способността си да повтори постижението му. Тъй като обстоятелствата не й оставяха избор, тя побърза да се закатери.

По средата на припряното й издигане кракът й се подхлъзна. Первазът, на който бе стъпила, се пропука и падна. Панически размахала ръце, тя се вкопчи в първото попаднало й нещо: крака на Хаерн. Момчето остана да виси, вкопчено за покрива. Макар захватът му да не трепна, то тихо простена от болка. Кайла протегна крак встрани, за да се закрепи на остатъка от перваза. Когато тя пусна крака му, момчето издиша бавно, борещо се да овладее болката си. Миг по-късно то се изгуби отвъд ръба на покрива.

Остатъкът от пътя бе лесен. Горе тя завари Хаерн да лежи по гръб. По лицето му се стичаха сълзи.

— Съжалявам — каза тя. — Бихме могли да останем тук, войниците няма да ни…

— Ще ни видят. От улицата ще ни забележат. Дори и да им отнеме цяла нощ, ще ни открият.

Кайла въздъхна. Той беше прав, разбира се. Покривът не беше плосък, а се отличаваше с остър наклон. Триъгълните издатини на прозорците нарушаваха наклона му. Ако двамата се притиснеха към покрива, известно време щяха да останат незабелязани, но рано или късно нечии дирещи очи щяха да различат очертанията им.

Хаерн бавно пренесе тежестта си върху здравия крак и се опита да се изправи. Кайла му помогна, като подпря лактите му.

— Ще изкрещя след скока — каза той. — Не ми обръщай внимание. Ще се оправя.

След това юношата се засили, без да показва следи от раната си. Макар и наклонен, покривът бе широк и предоставяше достатъчно място. Между заострените върхове на оградата имаше дебели метални ивици. Точно към тях се бе отправило момчето. Отнесено от полета си, то се вкопчи с две ръце и се оттласна със здравия си крак. Това му позволи да се превърти във въздуха и да се приземи върху листата в двора.

Кайла осъзна, че е потръпнала заради видяното. Може би щеше да е по-добре да остане на покрива и да се надява, че войниците няма да я забележат. В крайна сметка те не търсеха нея, а чудатия, необичайно умел юноша, който се биеше като асасин. Тя нямаше как да повтори маневрата му.

Но пък може би имаше и друг начин. Нейните крака бяха по-дълги…

Тя разкопча колана си, преброи до три и се затича към ръба, за да скочи. Когато оградата изникна пред нея, Кайла преметна примката около един от металните шипове и стисна зъби, за да не изреве от болка, когато тялото й се блъсна в решетките. Жената започна да пада, но тогава коланът се опъна. Тя се оттласна с крака и също се превъртя над оградата. За момент дъхът й секна, когато върховете на оградата се преобърнаха пред очите й. Ако не успееше, трупът й щеше да остане нанизан с краката нагоре. Кайла побърза да затвори очи, за да прогони образа.

В следващия миг тя вече се намираше отвъд и краката й отново докоснаха благословената твърд. Кайла се претърколи напред и се впусна към най-близкото дърво. В сравнение със стената на къщата, изкачването по него не представляваше никаква трудност. Хаерн вече я чакаше сред листата.

— Пази тишина — прошепна той. По лицето му отново се стичаха сълзи, но в гласа му отсъстваха ридания. Тънката му ръка посочи към улицата, видима сред листата. Бяха дотичали войници, които с факли в ръка оглеждаха мястото. Но нито веднъж не погледнаха към двора отвъд оградата.

— Собствеността на Лори Кинън съвсем спокойно би могла да бъде приравнена към чужда земя — прошепна Кайла. — Никой стражник не би се осмелил да досажда посред нощ на лорд от Трифектата, не и заради хлапе като теб. Това беше хитър ход. Освен това трябва да призная, че имаш лъвска смелост, за да скочиш по такъв начин. Ако коляното ти не беше издържало…

— Но то издържа. Заболя ме само при приземяването.

Тя издърпа крачола му, за да погледне. Коляното му вече бе посиняло, а в самата среда капачката кафенееше грозно. Внимателният й допир можа да усети, че то се е подуло лошо.

— Трябва да му привържеш лед — прошепна Кайла. — И да не го напрягаш.

Хаерн кимна:

— Колко дълго ще може да останем тук?

Кайла сви рамене.

— И така насилваме късмета си, но ако се държим далеч от имението, не би трябвало да възникнат проблеми. Доколкото съм чувала, всички капани се намират в самата постройка.

Момчето отпусна глава върху един клон и затвори очи.

— Не ме оставяй да падна, моля те.

— Поспи — отвърна Кайла, прикачваща колана си отново. — Аз ще бдя.

Босите нозе на Мейнард Гемкрофт безшумно стъпваха върху дебелия килим. Той внимаваше да крачи встрани от прозорците — макар да бе платил богато за специално удебелени стъкла, не им се доверяваше. Някой по-тежък камък, последван от стрела, щяха да се окажат достатъчни, за да го проснат върху синята тъкан и да я напоят с плътта му.