Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Дребното тяло на Кайла умело се изплъзна от ударите им. Възползвала се от образувалото се между противниците разстояние, тя се изплъзна на двамата и се отправи към ранения. Отпуснат на едно коляно заради раната, той можа единствено да повдигне глава и да я наругае, преди да рухне с пронизано око. Жената изтегли острието в движение и потръпна, когато изваждането му изкърти и очната ябълка.

Отново озовала се близо до Хаерн, тя подскочи във въздуха и се извъртя. От ръцете й изхвърчаха още два кинжала. Войниците повдигнаха ръце, за да предпазят лицата си.

Кайла бе предвиждала подобен ход. Следващите остриета потънаха в краката и ръцете им. Прахта на пода бързо започна да се сгъстява под капещата кръв.

— Бързо — извика Хаерн. Кайла се обърна към него точно навреме, за да улови подхвърления с дръжката напред кинжал. Три дъски лежаха в краката на момчето. То изпълзя през прозореца, без да се оглежда повече. Жената изпрати въздушна целувка на ранените войници и скочи след него.

— Можеш ли да тичаш бързо? — попита тя, след като скочи отвън. Падането се бе оказало по-високо от очакваното и бе наранило коленете й.

— Не и достатъчно бързо.

— Куцукай, ако трябва — каза Кайла и грабна ръката му. — Ще трябва да тичаме, дори и на един крак.

Той се поколеба само за миг, преди да постави ръка около шията й и да затича заедно с нея. Зад тях се разнесоха викове.

Кайла можеше да чуе пулса си. Току-що беше убила втори войник и бе ранила още двама. Ако я заловяха, нямаше да се отърве само със затвор. Вече я очакваше кратък полет от края на въжето.

Докато бягаха, тя започна да обсипва момчето с въпроси, надявайки се с помощта на чутото да оформи някакъв план.

— Каза, че Хаерн е малкото ти име. А как е фамилията ти?

Момчето не каза нищо. Кайла го удари по главата.

— Опитвам се да спася живота ти. Говори.

— Аз съм синът на първомайстор.

Кайла извъртя очи. Това потвърждаваше една от първите й догадки.

— Приемам, че става въпрос за гилдия на крадци? — рече тя и в отговор получи кимване. — Така си и мислех. Къде се намира скривалището ви?

— В западната част — отвърна Хаерн.

— Това е прекалено далече.

Не че имаше значение. Тя не би могла да го отведе там, докато не се отървяха от преследвачите си. Отвеждането на половината гарнизон до скривалището на престъпническа гилдия също щеше да доведе до болезнена смърт, без значение от добрите намерения.

— Няма ли някакви други убежища? — попита тя.

— Не зная.

— Приятели, които биха могли да ни укрият?

— Приятелите са опасни.

Кайла подбели очи:

— Теб изобщо бива ли те за нещо?

Хаерн неочаквано се изчерви.

— Още не. Но някой ден ще убивам не по-зле от теб, госпожице.

Тя се засмя, макар че точно в този момент двама войници изникнаха пред тях. Искаше й се да не бе убивала по-рано, така би могла да им предаде Хаерн и да спаси живота си. Но сега й оставаше една-единствена реакция. Кайла извади поредните кинжали. Момчето трябваше да я пусне, за да не затруднява движенията й.

— Оглеждай се за подходящо скривалище — каза тя.

Други двама войници бяха изникнали зад тях и им крещяха да спрат. Хаерн изтръгна кинжал от колана й и целуна острието му.

— Как се казваш? — попита юношата.

— Кайла.

— Ако бъдем разделени, ще те намеря. Докато съм жив, ще се погрижа баща ми да те възнагради подобаващо.

Опрели гърбове, двамата се изправиха срещу приближаващите се войници. В началото изглеждаше, че стражниците възнамеряват да изчакат още неколцина от другарите си, но когато Кайла запрати няколко ками във въздуха, една от които рани стражник над коляното, войниците решиха, че сблъсъкът с жена без броня и дребно момче е за препоръчване пред обстрела. Крадлата изпитваше известно притеснение, знаейки, че Хаерн ще се изправи срещу двама, но още помнеше как се бе сражавал срещу нея в светилището. Може би щеше да оцелее достатъчно дълго, за да успее тя да се справи със своите противници и да му се притече на помощ…

Първият войник замахна с меча си към гърдите й. Тя спря удара с кинжала в лявата си ръка, ловко пристъпи напред и разсече лицето му с десницата си. По ръката й бликна кръв. Войникът изрева, когато острието разряза долния му клепач. Другарят му се намеси, отблъсквайки Кайла назад. С това предотврати завършващия й удар. Раненият притисна окото си с длан и й хвърли смразяващ поглед. Спътникът му атакува отново. Движението му бе изпълнено зле и показваше липсата на опит. Жената с лекота отблъсна въоръжената му ръка, срязвайки китката, а после хвърли кинжала си.