Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Реката е близо — отвърна Зуса. — Ще се възползваме от нея. Алиса правеше всичко по силите си да не изостава. Само че вече бе изминал почти час от бягството им. Тя не се смяташе за човек извън форма, но подобно напрягане бе уморително дори и за нея.

Младата жена започна да се препъва. Единствено неумолимият захват на Зуса я дърпаше напред.

— Не остава много — каза безликата. — Почти стигнахме.

Река Кинел извираше от планините, прекосяваше на запад от кралския лес и описваше завой от около четвърт миля, преди да продължи на юг. Задъхана, с треперещи крака и болящ далак, Алиса успя да достигне реката.

— Трябва да прекосим — каза спътницата й. — Реката е широка, но не дълбока. Паладинът ще прекоси по-бавно, бронята ще го затрудни.

— Моля те, нека си почина само за миг — помоли Алиса.

— Ще почиваш на другия бряг. Той може да изникне тук всеки момент. Въпросът е на живот и смърт, момиче.

Рухналата Алиса се изправи и сграбчи рамото на Зуса.

— Нека бъде живот — каза Гемкрофт.

Водата стигаше почти до брадичките им й беше вцепеняващо студена. Устните на Алиса посиняха почти веднага. Зъбите й започнаха да треперят. Вече бе престанала да усеща пръстите на Зуса около китката си, но можеше да види, че двете напредват. Нощният въздух бе мразовит, но дори той бе за предпочитане пред този течен лед.

— Огънят ще го привлече към нас. — Дори дрезгавият глас на Зуса леко потръпваше. — Но нямаме избор. С него бих могла да се боря. Но не мога да се боря със студа.

Минута по-късно двете излязоха на отсрещния бряг. Алиса направи няколко крачки, преди да рухне на колене и да се превие, обвила ръце около гърдите си. Силните тръпки я лишаваха дори от способността да говори.

Зуса коленичи. Сенките, обгърнали тялото й, се движеха тромаво, на свой ред засегнати от студа. Ръцете на безликата докоснаха тревата и потънаха сред нея, в пръстта.

— Нурута — просъска тя. Лилав огън припламна между ръцете й. За момент извисил се високо, пламъкът се сви до големината на човешки череп. — Стой близо до огъня. Топлината му е слаба, но е достатъчна, за да ти помогне.

След това Зуса се обърна към реката. Алиса проследи погледа й. Самата тя не видя нищо, но пък очите й не можеха да се сравняват с тези на безликата.

— Паладинът приближава — каза тя. — Все още се намира на около половин миля. Ще имаме време да се сгреем.

Двете се свиха пред огъня. Топлината му прогонваше влагата от дрехите им.

— Карак ме изостави — изрече Зуса сред пропукването на огъня. — Душата ми вече е обречена на Бездната. Какво значение има още един нарушен закон?

Пред погледа на Алиса тя свали влажните ивици от главата си. Очите й бяха зелени, устните бледи и чувствени. Лицето й приличаше на каменните образи, възславящи богини. Кичури от черната й коса бяха прилепнали към лицето. Тя ги приглади назад и ги пристегна с една от ивиците плат.

— Ако Карак е склонен да крие такава красота, значи е глупав и ревнив бог — каза Алиса и погледна към реката. — Ще успееш ли да убиеш паладина?

— Ще видим — отвърна безликата.

Ивиците, обгърнали тялото й, все още не бяха изсъхнали. С едно дълго движение тя ги свали и ги захвърли край огъня да се сушат. Останала гола като горска нимфа, Зуса целуна кинжала си и се приближи към реката. Алиса възнамеряваше да последва примера й, но реши да изчака. Ако Зуса умреше, нейната гибел също щеше да последва. Тя нямаше намерение да умира гола.

— Решителен си, служителю на Карак — изкрещя към отсрещния бряг Зуса. Обърнала гръб към огъня, за да пригоди очите си, Алиса също можа да различи мъжа, застанал отвъд. Бронята му изглеждаше по-тъмна от нощта. Когато изтегли меча си, тъмен огън започна да танцува върху острието.

— Името ми е Етрик, а вярата ми е пламенна — изкрещя в отговор паладинът. — А ти си захвърлила одеянията на срама си, нарушавайки повелята на нашия бог. Нима ще се изправиш срещу мен гола? Надяваш се, че ще отвлечеш вниманието ми за достатъчно дълго?

— Ще хвърля трупа ти в реката — извика Зуса. — Рибите ще изядат очите ти, а вътрешностите ти ще нахранят водните червеи. Още ли желаеш да прекосиш?

Етрик се изсмя.

— Моите желания са без значение. Карак е повелил смъртта ти и връщането на Алиса Гемкрофт. Ще прекося, ще изпепеля главата ти и ще оставя тялото да нахрани вълците.

Той пристъпи във водата. Зуса леко присви крака, издигнала кинжал пред лицето си. Тя приличаше на някакво странно диво създание, опасно, спокойно и непредсказуемо. Алиса се премести по-близо до огъня. За пръв път в живота си изпитваше желание да се моли. Каквато и съдба да я очакваше, младата жена знаеше със сигурност, че не иска паладинът да участва в нея. Но към кого можеше да отправи молитва за смърт, ако не към Карак? А той нямаше да приеме молитви, насочени срещу собствените си поклонници.