Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Слава на Карак! — изкрещя първият жрец. Стомахът на юношата се сви при последвалия вик на болка. Хаерн не се осмели да погледне. Можа само да чуе, че един от тях ридае. Мрачният химн продължаваше да изпълва залата.

Най-сетне той се добра до последния ред пейки и се притисна на земята, загледан в нозете на обхождащия. Щом свещеникът се озова в отсрещния край, Хаерн се затича.

Юношата веднага се хвърли встрани, щом видя какво го очаква на прага: други двама жреци се бяха облегнали на вратата, свели глави и скръстили ръце. За частицата от мига, в която бе изникнал, Хаерн не бе могъл да види очите им, защото качулките им бяха вдигнати. Може би те бяха заспали… а може би бяха забелязали изникването му.

Не последваха викове. Той бе останал незабелязан.

— Благодаря ти, Ашур — беззвучно прошепна момчето. Нямаше как да се промъкне край двамата, не можеше и да ги надвие с голи ръце. Оставаше му само една възможност.

Хаерн отново се промъкна към предната част. Кървящият жрец бе спрял да ридае, а вдишваше бавно и мъчително през зъби. Другарят му бе започнал да цитира свещени думи, от които кръвта на юношата застина.

— Само в смъртта животът се преражда. Само в кръвта грехът бива опростен. Само в мрака светът бива спасен. Само в пълната празнота има ред. Слава на Карак.

— Слава — заекна първият.

Обхождащият свещеник поде нов химн. Гласът му стана по-тържествен и по-бавен. Думите бяха неразбираеми за Хаерн, но самият напев бе достатъчно страховит. Двамата молещи се пред олтара също не допринасяха за успокояваща атмосфера. Химнът сега долиташе откъм вратата.

Хаерн погледна към статуята. Първият жрец бе оставил кинжала върху олтара, редом до отрязаната си китка. Дръжката и острието на оръжието бяха потъмнели от кръв. Другият свещеник го прегръщаше и продължаваше да изрежда слова. Кръвта се процеждаше от парчето плат, увито около ръката на първия.

— Прости кражбата ми — мърмореше раненият. Думите му се сливаха с изреченото от другия жрец. — Прости кражбата ми, всевишни. Ще вляза ранен, но ще премина отвъд.

— Само в кръвта грехът бива опростен.

— Прости кражбата ми, всевишни. Цял съгреших, но ранен ще премина отвъд.

— Само в мрака светът бива спасен.

— Прости кражбата ми, всевишни. Отхвърлям хаоса от себе си.

— Само в пълната празнота има ред — произнесоха и двамата.

Хаерн избра този момент, за да нанесе удара си. Той изрита единия свещеник зад коляното. При падането си онзи стовари главата си върху олтара. В следващия миг юношата вече политаше към другия жрец, за да стовари лакътя си върху ранената ръка. Свещеникът извика и се олюля от болка.

Без да им дава възможност да се опомнят, момчето грабна кинжала и разсече гърлото на първия си противник. Хъхрещото тяло се сгърчи, а Хаерн скочи към втория и замахна. Кинжалът потъна в гърдите му.

— Само в кръвта… — прошепна свещеникът с последния си дъх.

Сенчеста мълния се вряза в Хаерн. Той изкрещя, вцепенен от непоносима болка. Всеки нерв от уцеленото място изпитваше само едно. Момчето успя да се претърколи, за да избегне следващата атака. Дръжката на кинжала бе хлъзгава заради кръвта. Трябваше да внимава.

— Убити по време на молитва! — кресна третият жрец. Плътният му глас прогърмя из цялата зала. — Заради това светотатство ще страдаш неимоверно!

Още две мълнии сянка изхвърчаха от ръката на свещеника. Ударените пейки се пръснаха, а каменният под се напука. Хаерн се затича сред редиците. Жрецът се намираше в средата на централната пътека — достатъчно близо.

Юношата скочи върху поредната пейка и се изстреля с цялата си сила. Кинжалът полетя пред тялото му. Сепнат от неочакваната атака, свещеникът понечи да се защити. Но острието изпревари думите му и разсече лицето.

В следващия миг двамата се сблъскаха. Хаерн изкрещя. Рамото му блъсна гърдите на свещеника. Момчето не успя да смекчи приземяването си, а се стовари по корем върху една от пейките. Жрецът отлетя назад и се озова полулегнал върху друга скамейка.

— Страдай! — изкрещя мъжът. Думата носеше повеля със себе си.

Хаерн рухна на пода. Умът му се оказа изпълнен с нажежена болка. Раните от лъвските лапи припламнаха отново. Платът на дрехите му започна да се покрива с кръв. Кинжалът започна да се изплъзва от ръката му.

— Не можеш да се противопоставиш на могъществото на Карак — каза жрецът и посегна да вземе оръжието. — Още не мога да повярвам, че едно просто момче можа да…