Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Направиш ли още една стъпка, ще те убия — каза Зуса. — Във водата ще намериш смъртта си, паладине.

Етрик нагази по-навътре. В началото реката стигаше до кръста му, сетне се издигна до гърдите. Воинът държеше меча си високо над главата. Тъмният пламък поглъщаше светлината на звездите. Изглеждаше, че някаква празнота си проправя път едновременно с него.

Зуса остана неподвижна. Единствено устните й се движеха в недоловим шепот. Сенките около нея наедряха и се обвиха около тялото й.

Защити я , молеше се Алиса, макар да не знаеше кому. Тя може да не го заслужава, аз също, но те моля да я защитиш.

Когато Етрик се озова в средата на реката, Зуса скочи. Изглеждаше, че се е отърсила от огромна тежест, защото се извиси високо във въздуха. Наметало от сянка се раздипляше след нея, макар че тялото й оставаше голо. За момент жената застина във въздуха, понесена от криле. В следващия миг тя полетя надолу с устрема на хищна птица. Етрик раздвижи меча си, но дълбоката вода забавяше движенията му.

Сблъсъкът бе страховит. Алиса потръпна сред врязването на сенки. Остър метален екот се вряза в ушите й. Водата избухна като разтърсена. Когато реката отново се успокои, от противниците нямаше и следа.

Сърцето й се сви. Тя се подготви да побегне. Смъртта от измръзване бе за предпочитане от съдбата, която я очакваше с тъмния паладин.

Водата се раздвижи. Зуса пристъпи на брега. От тялото й се стичаше вода.

— Предупредих го — каза тя и се усмихна. — Той се удави. Направи ми място.

Тя седна край ивиците си и се приведе към лилавия пламък.

Все още удивена, Алиса свали мократа си рокля и се притисна по-близо. След това се засмя — каква ли гледка представляваха две голи, капещи и мръзнещи жени?

— Обзалагам се, че много мъже биха се радвали да се натъкнат на лагера ни — каза тя.

— Един се натъкна — каза Зуса и хвърли поглед към реката. — Надявам се видяното да си е струвало живота му.

Двете се притиснаха по-близо една до друга край неугасващия огън.

Алиса сънува, че Йорен се приближава към лагера им и се пренася над реката като призрак.

Озовал се близо до нея, той сграбчи едно от зърната й и го стисна до болка.

— Липсваше ми — усмихна се той. Зъбите му вече не бяха позлатени, а ронеща се пепел. Алиса изпищя. Йорен я целуна. Езикът му се плъзна дълбоко в гърлото й, като змия. В следващия миг езикът действително се превърна в змия, която се настани в стомаха й и се сви там. Усещането бе отвратително и тя се напъна да повърне, но дланта му се притисна към устата й и й попречи.

Когато на сутринта Алиса се събуди и със стон посегна към роклята си, огънят бе изгаснал. Зуса лежеше до нея. Тя също се бе събудила, но още не беше облечена.

— Ти сънува кошмари — каза безликата.

— Да. — Алиса нахлузи роклята си — приятно суха с изключение на лека роса. — Надявам се, че сънищата не значат нищо.

— Аз също сънувах. Карак ми показа пътя, който ми предстои. Крачех по огнен друм. И всяка стъпка прогаряше нозете ми. Накрая трябваше да започна да пълзя, а когато не можех повече, рухнах. Но огънят не ме уби. Той само ми причиняваше болка. А ти какво сънува?

Алиса разказа съня си. Зуса я погледна с натежали от мъка очи.

— Ти носиш семето на Йорен — каза тя. — Очевидно е. Чрез това дете той ще придобие богатството на рода ти.

Алиса можа единствено да се вторачи в нея. Дете? Тя никога не се бе замисляла за деца. Бе гледала на тях единствено като на нещо, с което може да се сдобие след няколко години брак. Сега не знаеше нито какво да мисли, нито какво да прави. А най-ужасяваща бе мисълта за бащата.

— Те ще ме направят негова робиня — каза Алиса. — Не бих го понесла. Трябва да бягаме.

— Те ще задействат плана си и без теб — рече Зуса. — В смъртта на лорд Гемкрофт виждат отговора на проблемите си. А и явно си забравила какво ти казах за бягствата?

— Тогава какво да правя?

— Една миля на юг има сал. — Безликата започна да омотава тялото си. Достигнала врата, Зуса спря и се усмихна закачливо. Оставащите ивици тя захвърли. Лицето и косата й останаха открити. — Ще говорим по пътя. Намираме се в деликатна ситуация, в която не можеш да разчиташ за помощ нито на Кул, нито на Гемкрофт. В момента прекосяваш тънък мост, от двете страни на който зее смърт.

Очите на Зуса блеснаха.

— Но дори смъртта може да се окаже полезна.

Хаерн се събуди върху легло със сламен дюшек, завит с одеяло. Раните му, превързани, все още боляха. Стаята бе мрачна и без прозорци, но изпод вратата се процеждаше достатъчно светлина.