Дэвид Далглиш - Танц с остриета

Самият той си пада малко лудак. Изглежда мъжът в жълто бе Тарлак Есхатон. Само някой луд или изключително самоуверен би се облякъл по подобен начин.

Въпросният описваше кръгове с ръцете си. Огънят излетя от пръстите му и се понесе към трима Вълци, които, скрити зад една преобърната кола, се опитваха да стрелят с арбалети. Колата избухна. Ниският изпитваше затруднения с противника си, но получаваше периодична помощ от магьосника — последният запращаше тънки мълнии, които изблъскваха крадеца назад. Зенке се сражаваше с трима едновременно, макар да изглеждаше, че целта му е да защити двамата, застанали във фонтана. Хаерн, отнесъл безброй удари по време на някогашните им тренировки, не се съмняваше в уменията му.

Взел решение, той изтегли мечовете си и се хвърли в атака. Бе дошъл да защити Зенке и Делисия, така че щеше да помогне на тях.

Магьосникът видя появата му и се извърна, готов да запрати поредната магия.

— Това е Хаерн! — извика Зенке точно преди изникването на мълнията. Той също бе забелязал появата на младежа.

Хаерн се претърколи, за да избегне изстрела. Искаше му се да е преминал по-продължително обучение за сблъсъци със заклинатели. Но и инстинктивният му ход се бе оказал достатъчно добър — той чу как земята зад него се пропуква под удара на мълнията. Отново озовал се на крака, той скочи към първия Вълк. Крадецът се обърна и опита да пресрещне устрема му с меча си.

Все още помнещ уроците от предишната битка, Хаерн се приземи на неочаквано място и изблъска острието още от въздуха. След това беше лесно да разсече гърлото му с другия си меч.

— Извинявай! — извика магьосникът.

Проклет глупак , помисли си Хаерн, докато заставаше край Зенке.

— Радвам се, че се присъедини към нас — задъхано рече мъжът. Макар движенията и убиванията му да си оставаха гладки, умората му личеше.

— Не трябваше да ми се налага. Какво правиш тук?

— Остави обидите за след битката.

Двамата едновременно преминаха в атака. Сякаш се бяха върнали в онези времена на безгрижни тренировки в убежището на Трен. Но този път не се сражаваха с чучела, нито стискаха дървени мечове. Този път противниците им кървяха след удар.

Хаерн замахна ниско, сетне високо срещу съперника си, което принуди крадеца да парира отчаяно с кинжалите си. По-късите остриета принуждаваха Вълка да компенсира с повече движения. Младежът се възползва от това, за да го постави в неудобна позиция. В подходящия момент нанесе подвеждащ удар и намушка. Върхът на меча прониза плат, плът и дроб.

Докато крадецът падаше, Зенке стовари боздуган върху главата му — за всеки случай. Други двама се хвърлиха към тях, но зад гърба на Хаерн блесна ослепителна светлина. В подобно състояние крадците станаха лесна плячка.

— Помогни на Бруг! — изкрещя Зенке. Нови трима Вълци се бяха присъединили към битката.

— Бруг?

— Ниският дебелак.

Хаерн се поколеба за момент. Той се бе сражавал сам толкова дълго, че бе отвикнал да се подчинява на заповеди. Но пък в последно време отново бе започнал да потъва в миналото. Той се обърна и обиколи фонтана, за да застане до Бруг, чиито рамо и лице кървяха. Кинжал все още стърчеше от бронята му. Докато притичваше край него, Хаерн изтръгна забитото оръжие и го хвърли към противника си. Веднага след това кракът на младежа също се понесе.

Припряно хвърлен, кинжалът удари Вълка в гърлото. Ритникът на Хаерн го блъсна в гърдите. Крадецът се отпусна на едно коляно и тромаво замахна с камата си. Един чист удар през гърлото сложи край на живота му.

Бруг бе готов да експлодира.

— Щях да го убия и сам!

Хаерн го погледна многозначително.

Над главите им прелетя огнено кълбо, което забави атаката на неколцина Вълци. Те бяха изоставили опитите си да прострелят магьосника и се отправяха към него. Горещината на магическия снаряд почти докосна косата на Хаерн.

— Бруг, за какво ти плащам? — изкрещя магьосникът. — А ти, Хаерн беше, нали? Задръж го жив!

Хаерн се обърна към новите противници, донякъде развеселен от червенината, покрила лицето на Бруг. В следващия миг наемникът се хвърли напред, разсичащ въздуха с кинжалите си. Веселието бързо напусна младежа: идиотът щеше да си докара смъртта.

Двамата се врязаха в тримата Вълци. Крадците се огънаха под устрема им, обърнаха се и побягнаха. Хаерн уби двама в гръб — беше прекалено бърз, за да позволи на инерцията си да изчезне. На третия разсече сухожилията. Вълкът рухна на земята, което позволи на Бруг да дотича и да го убие.