Дэвид Далглиш - Танц с огледала

В началото Хаерн задържаше напредъка си близо до оградата, прилепен към сенките. Най-сетне видя постройката. След още малко чакане можа да изчисли, че разполага с период от тридесет секунди, през който да пробяга.

При достигането си той можа да установи, че от вътрешността на постройката долита слаб блясък. Мъжът долепи ухо до вратата. Нищо не се чуваше. Може би бе дошъл прекалено рано? Или прекалено късно?

Вратата беше отключена, затова той се отправи вътре. Стаята бе изненадващо празна, съдържаше само легло. А подът бе покрит с дебел килим. Фенерът проблясваше слабо, изпълнил ъглите на стаята с множество сенки.

— Проклятие — прошепна той.

Хаерн се отправи към далечния ъгъл, за да изчака няколко часа — в случай че срещата все още не се бе провела. Но в средата на помещението той спря. Сенките в този ъгъл не изглеждаха съвсем обичайни…

Той скочи обратно към вратата, усетил капан. Но преди да е успял да я достигне, нещо се вкопчи в наметалото му и дръпна. Хаерн се извъртя, за момент колебаещ се между изтръгване и битка. И без това разгневен заради Бран, той избра втория вариант.

За негова изненада ударите му бяха отразени по съвършен начин. Започнал да подготвя следващия си замах, Хаерн забеляза облеклото на противничката си — тъмни ивици плат покриваха тялото й. Само лицето оставаше оголено.

— Достатъчно, Стражителю — изрече Зуса, извила тяло в защита. — Не съм тук, за да те убивам.

Хаерн се отдръпна и се облегна на стената край вратата.

— Тогава защо си тук?

— Защото аз поисках така — долетя глас от вратата. Хаерн се извърна и кимна в престорен поклон.

— Лейди Гемкрофт. Радвам се да те видя, Алиса.

Наследницата му се усмихна, несмутена от подигравката в гласа му. Зуса прибра кинжалите си, но задържа ръце върху дръжките им. Без да откъсва очи от него, тя се приближи до господарката си. Самата Алиса изглеждаше спокойна, далеч по-спокойна от последния път, в който Хаерн я бе видял. Разбира се, тогава той се бе опитвал да я убие заради наемниците, с които тя бе изпълнила Велдарен.

Под робата си Алиса носеше тънка рокля; червената й коса се спускаше по раменете. Хаерн почти се почувства поласкан, че тя се е преоблякла специално за него.

— Разбрах за някаква среща, свързана с крадците — рече Хаерн. — Истина ли е?

— Уверявам те, Телфорд ми е изцяло верен.

Лицето на Хаерн леко трепна. Това бе името на неговия информатор. Сега той се чувстваше смутен, защото нямаше представа каква е причината за тази среща. Това не му харесваше. Освен това двете бяха запречили изхода. Това още повече не му харесваше.

— Значи съм бил излъган, за да дойда. Защо, Алиса?

— Защото искам да те наема.

За момент Хаерн замълча учудено, преди да се засмее.

— Аз не съм пионка, която да разместваш според приумиците си. Ако действително си искала това, защо си прибягнала до заблуда?

— Защото не искам никой — нито гилдиите, нито Трифектата — да узнае. Заминавам за Ейнджълпорт заедно със Зуса и бих искала ти също да ни придружиш.

Ръцете на Хаерн все още стискаха оръжията. Да обсъжда подобна молба в присъствието на човек, опасен като Зуса, не беше неговата идея за справедливи преговори.

— И каква е причината за това ти желание? — попита той. — Уверявам те, Зуса е повече от способна да те опази жива.

Жилка нетърпение най-сетне изникна сред спокойствието на Алиса.

— Някой е проникнал в дома на Лори Кинън и е убил сина му и снаха му, а също и десетина пазачи. Както изисква традицията, отивам за погребенията им. Искам вие двамата със Зуса да откриете убиеца и да го заловите.

Хаерн поклати глава:

— Не мога да напусна Велдарен. Мирът, който създадох…

— Не е никакъв мир — заяви Алиса. — Гилдиите непрекъснато се дебнат една друга и се избиват в безкрайни спорове за златото, което им плащаме. Малцината, които крадат, биват залавяни от другите гилдичари, не от теб. Освен това никой няма да узнае за напускането ти, не и със седмици. Минаха две години. Ти проля достатъчно кръв, за да измиеш целия град. Онези, които са останали, са доволни на лесните пари, които прибират без усилие. За теб са останали само най-безразсъдните от престъпния свят. Градът се е променил. Отсъствието ти няма да му направи впечатление.

Хаерн знаеше това, но не го харесваше.

— Случилото се в Ейнджълпорт не ме касае. Имах достатъчно сблъсъци с Трифектата, за да ми стигнат за цял живот. Открийте си убиеца сами. Сега ме пусни да си вървя.